Учените предупреждават, че климатичните промени вече променят вкуса и качеството на бирата.
Според проучване количеството и качеството на хмела, който е основна съставка в повечето бири, се влияе от глобалното затопляне. В резултат на това бирата може да стане по-скъпа, а производителите ще трябва да адаптират методите си за приготвяне на бира.
Изследователите прогнозират, че добивите на хмел в европейските райони на отглеждане ще намалеят с 4-18 % до 2050 г., ако фермерите не се адаптират към по-топлото и сухо време, а съдържанието на алфа-киселини в хмела, които придават на бирата характерния вкус и мирис, ще намалее с 20-31 %.
„Пиещите бира със сигурност ще усетят климатичните промени - или в цената, или в качеството“, казва Мирослав Трънка, учен от Института за изследване на глобалните промени към Чешката академия на науките и съавтор на изследването, публикувано в списание Nature Communications. „От нашите данни изглежда, че това е неизбежно.“
Бирата, третата най-популярна напитка в света след водата и чая, се произвежда чрез ферментация на малцови зърна като ечемика с дрожди. Обикновено се ароматизира с ароматен хмел, отглеждан предимно в средните географски ширини, който е чувствителен към промените в светлината, топлината и водата.
През последните години търсенето на висококачествен хмел се повиши поради бума на крафт бирите с по-силни аромати. Изследването установи, че емисиите на газове, които нагряват планетата, излагат растението на риск.
Изследователите сравняват средния годишен добив на ароматен хмел през периодите 1971-1994 г. и 1995-2018 г. и установяват „значително намаляване на производството“ с 0,13-0,27 тона на хектар. Най-голям спад на средния годишен добив на хмел е отчетен в град Целе, Словения - 19,4%.
В Германия, вторият по големина производител на хмел в света, средният добив на хмел е спаднал с 19,1% в Spalt, с 13,7% в Hallertau и с 9,5% в Tettnang, установява проучването.
Производството на бира в Централна Европа датира от хиляди години и е крайъгълен камък на културата. Според доклад на японския производител на бира Kirin хората в Чешката република пият повече бира, отколкото където и да било другаде по света. В Германия, където производството на бира се регулира от 500 години чрез „закон за чистотата“, Октоберфест посреща всяка година 6 милиона пиячи на бира от цял свят в шатрите си.
Вкусът на бирата не зависи само от хмела, но това обяснява част от популярността на напитката, казва Трънка. „В кръчмите на Европа най-честите дебати, освен за времето и политиката, са за ... бирата.“
Но и времето, и политиката променят вкуса на бирата. Световните лидери обещаха да се опитат да спрат затоплянето на планетата с повече от 1,5C над прединдустриалните нива до края на века, но изпомпват твърде много парникови газове, за да постигнат тази цел.
Проучването установи, че съдържанието на алфа-киселини в хмела, които придават специфичния аромат на бирата, е намаляло във всички региони.
С повишаването на температурите и намаляването на валежите някои земеделски производители на хмел преместват градините си по-високо, разполагат ги в долини с повече вода и променят разстоянието между редовете.
Андреас Ауернхамер, земеделски производител на хмел в Спалт, Южна Германия, казва, че общото количество на валежите в полетата му се е променило малко, но сега „дъждът не идва в точното време“.
Той е изградил напоителна система, която да захранва хмела в критичните периоди. „Ако не можехме да ги поливаме, щяхме да имаме големи проблеми.“
Изследователите са моделирали ефекта от бъдещото затопляне върху културите, като са използвали сценарий за емисии, подобен на сегашната политика. Те установяват, че до 2050 г. добивите от хмел ще намалеят с 4,1-18,4 % в сравнение със средната стойност за периода 1989-2018 г., ако не се предприемат мерки за адаптиране. Прогнозираното намаление ще се дължи главно на по-топлото време и по-честите и тежки засушавания.
Трънка каза: „Хмелът се увеличава с повече от половин милиард тона: „Производителите на хмел ще трябва да положат допълнителни усилия, за да са сигурни, че ще получат същото качество като днес, което вероятно ще означава необходимост от по-големи инвестиции само за да се запази сегашното ниво на продукта.“
Ауернхамер заяви, че климатичната заплаха за хмела е важна, но добави, че тя не е най-големият фактор за цената на една бира. Високите енергийни разходи, предизвикани от рязкото поскъпване на изкопаемия газ след нахлуването на Русия в Украйна, играят по-голяма роля за пивоварите. „Хмелът в бирата не струва толкова, колкото капачката на върха на бутилката“, каза той.
