Дойде сезонът на едни от най-вкусните есенни ядки - лешниците и орехите, подходящи както за директна консумация, така и за овкусяване на различни ястия и десерти, както и в сладкарската и шоколадовата индустрия. Ядките обикновено се продават с или без черупки, обелени, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавъчна сол. Когато избирате лешници с черупки, огледайте ги за дупчици. Избирайте лешници във вакуумирани опаковки, с посочен срок на годност и дата на пакетиране/производство.
Обелените сурови лешници са годни за консумация в много кратък срок от време и по-точно за не повече от седмица и то ако са съхранявани на студено и сухо място. Престоялият суров лешник се познава по горчивия си вкус и сухата ядка. Небелените лешници можете да съхранявате на сухо и студено място за период до месец. Ако желаете, можете да ги държите в хладилник до четири месеца.
Лешникът е прекрасна добавка към закуска от овесени ядки и мюсли; добавка към салати; към каши - овесени, зеленчукови; за прибавяне към протеинови шейкове. Биха могли да бъдат ефектна гарнитура към печена риба, раци и скариди. Невероятно вкусни са в шоколадовите изделия и бонбони или в зърнените десертни барчета.
Винаги обаче избирайте сурови лешници пред печените, за да запазите по-голяма част от мастните им киселини в ненаситена форма. Избягвайте прекалено осолени печени лешници, заради голямата доза сол, която неусетно поглъщате с тях.
Диетолозите съветват да консумирате лешници поне веднъж седмично, заради богатия им „коктейл“ от мастни киселини, които са ценни за редица метаболитни процеси.
За домашни условия се препоръчва да печете лешниците на максимум 200 градуса Целзий, докато не добият лек кафеникав цвят. Раздробяването им след изпичане повишава ароматичността им.
Недостатък при съхранението - богати са на мазнини, но пък лесно гранясват. Подобно на бадемите, съдържат калий, калций, желязо, магнезий, фосфор, както и витамини от група B, витамин C, витамин E. Препоръчват се при бронхити, болки в ставите, хронична умора, нервно напрежение, след тежки инфекциозни заболявания. Поради ниското съдържание на въглехидрати, често ги включват в диети за отслабване.
Заради мастните киселини в състава си, ореховите ядки са незаменим помощник в борбата със сърдечносъдовите заболявания – те предпазват от сърдечен удар и атеросклероза, нормализират кръвното налягане, понижават лошия и повишават добрия холестерол в кръвта. Много често формата на орехите се уподобява с тази на човешкия мозък и се считат за много полезни за него, заради омега-3 киселините и белтъчините в съдържанието си. Освен това ядките укрепват костите, а заради антиоксидантните вещества се счита, че могат да намалят риска от рак на гърдата. Орехите предпазват от анемия, от образуване на камъни в бъбреците и от заболявания на щитовидната жлеза, тъй като съдържат много йод, особено ако са съвсем пресни. Уникалната комбинация от Омега 3, протеин и фибри прави ядките същински „енергийни бомби“. Обикновено пренебрегвани заради бадемите и лешниците и тяхната остатъчна сладост, орехите са по-богат източник на антиоксиданти. В това отношение, може да се каже, че орехите са растителния вариант на рибата, препоръчвана като „храна за мозъка“.
Както всички ядки, е добре преди консумация да накиснете орехите във вода за около 10 часа (една нощ), за да освободите инхибиторите, които съдържат. Инхибиторите са вещества, които предпазват семенцето да не покълне по всяко време, а в човешкия организъм блокират действието на храносмилателните ензими и пречат на пълноценното усвояване на нутриентите. Накисвайки ги, вие „събуждате“ ядките за покълване и ги превръщате в жива храна. Не забравяйте след това да ги изплакнете добре.
Най-добрата температура за съхраняване на орехите е -3 °C, далеч от влага. Заради високото съдържание на мазнини, опасността от гранясване е по-голяма. Може да удължите значително срока им на годност (до половин година), ако ги съхранявате в хладилник.
Сортирането на ядки става изключително бързо и ефективно с помощта на оптическите сортиращи машини. Те отделят добрия продукт – ядката от всички останали чужди тела и примеси – метал, стъкло, камъни, пластмаси, текстил, черупки, люспи, както и дефектната ядка – гранясала или мухлясала, с промени в цвета и структурата. Съществуват модерни технологии, които откриват и невидимия за окото и опасен за здравето афлатоксин. По този начин се получава сигурност и безопасност на тези толкова полезни за здравето ни ядки.
сп. ХИ&Т
