Размишлявайки върху възможността за по-добро информиране на потребителите и подпомагане на участниците в цялата верига за създаване на стойност на храните, Ричард Залцман, главен изпълнителен директор на EIT Food, разкрива какво е новото при екомаркировките.
Малцина от нас днес си спомнят времето преди етикетите на храните. Вземете който и да е продукт в супермаркета и ще се сблъскате с огромен набор от информация - от съставки и алергени до инструкции за приготвяне, хранителни стойности и указания за изхвърляне на опаковките. Като се има предвид значителното количество съдържание, което вече е включено в етикетите на храните, защо ни е необходимо екомаркиране?
Достатъчно е да погледнем назад към кратката история на етикетирането на хранителните стойности, за да разберем предизвикателствата и възможностите, които предоставя екомаркировката. Ако етикетите могат да съобщават хранителното съдържание на хранителните продукти по ясен и последователен начин, те могат да информират и да дадат възможност на потребителите да направят по-здравословен избор. Нещо повече, насърчаването или задължаването на производителите да използват тези етикети може да ги стимулира да променят състава на продуктите, за да подобрят хранителния им профил, като създадат верижен ефект по веригата на доставки и доведат до по-здравословни варианти по рафтовете.
Произход на екомаркировката
Макар и да не е толкова позната на потребителите, концепцията за екомаркировката съществува още от 70-те години на миналия век, когато германското правителство публикува първата в историята проверка на околната среда - „Синият ангел“. Оттогава насам много държави последваха примера на своите схеми и формати за екомаркировка, допълнително насърчени от глобалното споразумение за екомаркировка на срещата на върха на ООН „Земя“ през 1992 г.
Днес Програмата на ООН за околната среда определя екомаркировката като „средство за измерване на ефективността, както и за информиране и маркетинг на екологичните качества на даден продукт“. Тя може да бъде ценен инструмент, който подпомага потребителите да правят по-устойчив избор и насърчава участниците в хранителната верига да докладват прозрачно за въздействието си върху околната среда.
Въпреки това, подобно на предшественика си - етикета за хранителна стойност - усилията за разработване и прилагане на екомаркировките досега са били фрагментарни. Настоящите формати и методологии за различните екомаркировки не са стандартизирани. Тези несъответствия рискуват да объркат купувачите и да ги откажат от екомаркировката. Те също така предоставят възможности на участниците във веригата на доставки да участват в „екологично измиване“.
За да реализираме пълния потенциал на екомаркировките, трябва да се възползваме от уроците, извлечени от усилията за етикетиране на хранителните продукти, като разработим единна система, която да е независима, надеждна и хармонизирана
Една малка стъпка за етикетите, един огромен скок за хранителната индустрия
Вълнуваща стъпка по пътя на екомаркировката беше неотдавнашното създаване на Международен Алианс за данни за въздействието на храните, свикан от Фондация „Земя“, който беше включен в EIT Food. Съвместната работа за разработване на международно признати стандарти за екомаркировка предлага големи възможности за постигане на въздействие върху устойчивостта по цялата верига на стойността на храните.
От решаващо значение е бъдещите иновации в областта на екомаркировката да се разглеждат цялостно - като се признава, че подобно на етикетирането на хранителните стойности, екомаркировката има отражение върху цялата верига на доставки, от фермата до трапезата. Сътрудничеството между различните участници ще бъде от ключово значение за успеха на една хармонизирана система за екомаркировка. Особено при наличието на толкова широк спектър от възможни екологични фактори за оценка - включително хранителните километри, въглеродния отпечатък и възможността за рециклиране на опаковките.
В самото начало на веригата за доставки въвеждането на екомаркировка оказва значително въздействие върху земеделските стопани, които произвеждат съставките, от които се състои нашата храна. От съществено значение е да подкрепим земеделските стопани да произвеждат храни по по-устойчив начин, като същевременно запазят поминъка си.
Портфолиото за регенеративни иновации - екосистемно сътрудничество, създадено в рамките на инициативата Food Innovation Hub Europe на Световния икономически форум и осъществявано от EIT Food и Foodvalley NL - има за цел да се справи с това предизвикателство. Това би отключило нови партньорства по цялата верига на стойността. Демонстрирането на пътища за трансформация в голям мащаб предоставя възможност за увеличаване на предлагането и стойността на продуктите, произведени по регенеративен начин. А и за намаляване на риска за фермерите, които преминават към регенеративно земеделие.
Жизненоважната роля на иновациите
Това подчертава значението на ускоряването и разширяването на иновациите, които ще подпомогнат земеделските стопани да осъществят прехода. Един от стартъпите, който вече има пазарен успех, е Geopard Tech - германска компания, която подпомага земеделските стопани да произвеждат по-устойчиво храна и да управляват земята си по начин, който защитава местната околна среда. Нейната платформа за анализ, базирана на облак, помага на потребителите да се възползват максимално от възможностите, свързани с цифровото земеделие, агрономията и прецизното земеделие. Технологията вече е внедрена на полето с голям успех, в партньорство с компании като John Deere и Corteva.
Наред с това иновациите играят решаваща роля за въвеждането на нови съставки на пазара, което подпомага разработването на устойчиви хранителни продукти. Холандският стартъп NoPalm Ingredients създава екологично чисти микробни масла за заместване на палмови и други тропически масла в храните, а Bon Vivant е френска биотехнологична фирма, специализирана в прецизни методи на ферментация за производство на млечни протеини без животни. Това също намалява екологичния отпечатък на традиционните млечни продукти.
Въздействието на даден продукт върху околната среда включва не само неговото производство и преработка, но и опаковката и пътя му от фермата до рафта. Notpla е пример за базирано в Обединеното кралство стартиращо предприятие, което се справя с предизвикателството на опаковките с революционен материал, изработен от водорасли и растения. Разгражда се по естествен начин за седмици, като предлага решения за контейнери за храна, разтварящи се шушулки и фолио и др. Notpla наскоро обяви успешното приключване на търг за набиране на средства в размер на 19,5 млн. паунда, който ще подпомогне разширяването на дейността ѝ на северноамериканския пазар.
Във всички тези иновации, подобряването на прозрачността и проследимостта в цялата хранителна система ще бъде от съществено значение за успеха на универсален стандарт за екомаркировка. Той ще позволи точна проверка на екологичните твърдения. Ключовата роля на Международния Алианс за данни за въздействието на храните ще бъде да улесни стандартите, които подобряват качеството на данните, използвани в екомаркировките.
Какво следва за екомаркировката?
През 2023 г. проучване на EIT Food Consumer Observatory разкри, че две трети от европейските потребители биха подкрепили универсална система за екомаркировка. Новият Международен Алианс за данни за въздействието на храните е създаден в критичен момент за световната хранителна система и предоставя значителна възможност за постигане на консенсус около единен набор от стандарти за екомаркировка по цялата верига на стойността. Както и за увеличаване на колективните амбиции и действия за постигане на устойчива хранителна система.
Екомаркировката е само началото и нейният успех зависи от амбицията и сътрудничеството по цялата хранителна система. Ако разглеждаме екомаркировката като нещо повече от средство за измерване на въздействието върху околната среда, а като отправна точка, върху която хранителната индустрия да надгражда, можем да работим за една всеобхватна хранителна система. Така непрекъснато ще се стремим да подобряваме въздействието си върху околната среда.
