Агридженто – долината на храмовете
Долината на храмовете (със седем древногръцки храма) е апогеят на класическата гръцка цивилизация на остров Сицилия (от 580 г. пр. Хр.), форма и смисъл на една вечна хармонична промисъл между човека и природата. Храмовете на Херкулес и на Юнона са построени тук, защото човекът е искал да изуми Божественото око и така да получи защита от Бог. Днес тази среща между небето и земята, заобиколена от бадемови дръвчета, житни поля и лозя, е най-големият открит археологически парк в света (1200 хектара). Посещава се от хиляди туристи. Надлъж и на шир в този район се усеща история, култура и вино. Това е голям лозаро-винарски регион. Сортът Неро д’Авола, принцът на сицилианските сортове, тук е открил идеалното си място за виреене. Лозя, от които могат да се произвеждат различни видове вина, от млади червени, ароматни и плодови, с виолетов цвят, при които се усеща и вкус на череша, до отлежали червени, със силна структура и хармонични, с дъх на горски плодове и подправки, докато се стигне до десертните вина с невероятни уникални нотки.
Винарна „Седемте слънца” в Менфи
Менфи е хълмиста местност, разположена в провинция Агридженто, на изток от Салинунте, в сърцето на Сицилия, която е била част от гръцката империя. Един от най-красивите храмове е ситуиран в долината на град Агридженто. Тези земи са били населявани от различни цивилизации: сикани, сикули, гърци, финикийци и нормандци, които са намерили точно тук пристанище, където слънцето и средиземноморския климат са привилегия на една плодородна земя. Точно тук през 1965 г. се ражда винарната „Седемте слънца”, развивала се през годините във възходяща посока на успехи като производител на висококачествени вина. Тя олицетворява не само производството на вино, но и желанието да се запази силната връзка с традиционните и културни аспекти на местността. Отворена след обновление, винарната набляга най-вече на отличното качество, започвайки от гроздето. Над 30 лозя и с различните сортове на територия от 6 500 хектара се отглеждат и ръководят с професионализъм и отдаденост с повече от 2 300 служители. Сортовете, типични за средиземноморската зона, между които Индзолия, Греканико, бяло грозде, Неро д’Авола за червено вино. Също така и класическите сортове шардоне, мерло, каберне совиньон и сира.
Контеа Ди Скалфани и Монти Скиани – сърцето на Сицилия
Тази обширна географска територия, която обхваща три провинции – Палермо, Калтанисета и Агридженто – се намира в подножието на парка Мадоние. Районът е характерен с прекрасната нормандска катедрала на Чефалу, с археологическия парк на Имера и едно богато историческо и културно наследство. Хълмистият релеф не е подходящ само за провеждането на известното автомобилно състезание Тарга Флорио, стартирало през двадесети век. Но, релефът прави възможно и производството на много фини и елегантни вина. Изключителни бели и пенливи, от стари и нови местни сортове, превъзходни червени с дълготраен вкус и благородни танини, превръщат Контеа ди Скалфани, разположен в центъра на острова, в един от най-ценните лозаро-винарски региони.
Еолийски острови – седемте перли на морето
Островите от еолийския архипелаг (името идва от цар Еол, зет на Липар и митичен повелител на вятъра), заради своята пирамидална природна красота, изненадващите археологични находки, хилядолетната си история и биохраните, днес представляват една от най-желаните туристически дестинации в Сицилия. Част от архипелага са седем вулканични острова на източното тиренско крайбрежие на Сицилия: Липари, каменен остров, пълен с легенди, Вулкано, остров с терапевтична сярна кал, Панареа, малко царство на развлеченията, Стромболи със своя активен вулкан, както и Салина, остров, посветен на производството на Малвазия, натурално сладко вино, известно и ценено в целия свят. Архипелагът е известен с прекрасното си десертно вино Малвазия де ле Липари, получено от ароматното грозде Малвазия и необичайното касисово грозде Коринто. Жълт златист цвят с нюанси на кехлибар, аромат с нотки на метличина и узрели кайсии, медено, богато, отличното вино е превъзходно в съчетание с дребни сицилиански сладки.
Вулканът Етна – една уникална територия
Това е едно от най-екзотичните места в Италия от природна гледна точка, където е разположен Етна, най-високият активен вулкан в Европа. Тази земя, пурпурна като лавата, уникална в света, тръгва от него и стига до типичните селца - стари общини, с богата история, с артистично и природно наследство. За това място разказват неговите различни от морфологична и типологична гледна точка места. По склоновете на вулкана се произвеждат вина със специфични характеристики, и това е благодарение на играта на климата и почвите, които правят от вулкана Етна един малък континент. Планинското отглеждане на лозята по слънчевия склон, с уникални и неповторими климатични и почвени характеристики, прави от Етна център на характерната сицилианска енология. Нейни представители са семейни собственици – производители на някои от историческите марки вина, произвеждани в подножието на вулкана, като Бенати, Котонера, Скамака дел Мурго и Торе Палино, но и други „династии“, които са пожелали да инвестират по тези земи в сицилианско вино, като Фириато, Таска д’Алмерита и Планета. Тук лозаро-винарството има древни корени. Освен това, виното на Етна, в трите си разновидности - червено, бяло и розе, което освен това е първото сицилианско трапезно вино, което получи признанието за контролиран произход, е изключително. Вината са на световно равнище от местни сортове - Нерело Маскарезе, Нерело Капучо и Кариканте. Само Етна може да ги създаде толкова уникални.
Марсала и Мадзара Дело Вало – голямото и божествено пристанище
Най-красивата западна точка, Марсала, чието име идва от Марса Али или според други интерпретации от „Марса Алах” (божествено пристанище), вече е била известна от времето на древна Гърция като пристанище и винарски район. Виното Марсала, познато в цял свят, се ражда благодарение на търговията с англичаните и сицилианския талант от осемнадесети век. Именно на развитието на лозаро-винарството се дължи икономическото възраждане на града от осемнадесети век. И когато Джон Уудхаус започва производството на ликьорното вино, името Марсала започва да става известно преди всичко в англосаксонския свят. С индустриалното производство на виното, много заводи са започнали да го произвеждат в градове, сред които Ингман – Уитъкър, Флорио, Пелегрино, Рало, Минео, Бианки, Балио Хопс, Карузо и Минини. През 1832 г. Винченцо Флорио влиза в конкуренция с Уудхаус и през следващите 20 години става най-големият производител и промуотър, като превръща консумацията на Марсала в културен феномен с литературен привкус. Градът гледа към островите Егади и природния резерват Станоне, архипелаг от острови, сред които Моция, където погледът бива привлечен от белите солници и вятърните мелници. Като слезем малко по-надолу, стигаме Мадзара Дел Вало, голямо рибарско пристанище, в устието на река Мадзаро, което е и природен резерват с езерото Преола. През 1998 г. на брега на реката е намерена бронзова статуя на танцуващия Сатир, класически шедьовър, висок повече от два метра. Еноложката слава на този район се дължи на Марсала, превъзходното ликьорно вино, единствено по рода си, заради плътността си и многобройните си видове, които варират от кехлибар до злато, от сухо до сладко, от фино до много отлежало. А, също така, еноложката иновация доведе до виното Грило, което по специална технология е свежо бяло вино с елегантен характер и приятни цветни и плодови привкуси.
Месина Фаро и Месина Фурнари
Наречена още вратата към Сицилия, Месина се издига в близост до крайната североизточна точка, на протока, който носи името на града. Данни за града има от средата на осми век преди Христа, когато гръцкото владичество се разширява и колонизира и тези територии, които нарича Дзанкле. Той е богат търговски град, който винаги е бил кръстопът на търговията с Италия и Европа и който съхранява творби на художници като Антонело да Месина и Караваджо. Заобиколен е от море и планината Пелоритани. Лозаро-винарството в района датира от микенско време, според някои монети, намерени в Наскос и Липари, датиращи от шести-четвърти век преди Христа. Много интересни червени вина са произведените на хълмовете Фаро, Санта Агата и Гандзири, които се издигат над Месинския проток. Червеното вино Фаро с контролиран произход, с трите си лозови насаждения Нерело Маскалезе, Неро Капучо и Ночера, е култово вино за района, с голяма дълбочина и структура.
Ното – световна столица на барока
Крайната югоизточна точка на Сицилия е представена от рибарските селца и градчета - Портопало ди Капо Пасеро и Марцамеми и градчетата Пакино, Испика, Розилини и Ното, но не липсват и историческо– природни места с голямо очарование, като природният резерват Кава Гранде дел Касибиле и Вендикари. Перлата на този район е град Ното, изграден наново след земетресението от 1693 г., с пищната архитектура на късния барок, днес защитен от Юнеско, признат за „световна столица на барока”. От този град започва една важна преоценка на историческото, художественото и културно наследство на територията, с престижна култура и в еногастрономията. С хубавите си вина той е едно от местата на барокова Сицилия, които не трябва да се изпускат. В миналото, в този район със специфични климатични и почвени условия, са се произвеждали много червени вина, например Неро Пакино, често използвани за подобряване на органолептичните характеристики на много „анемични” вина, произведени в северните винарски райони, много често по-слаби. Това е район, който е характерен с производството на десертни вина на базата на Мускат от Ното, специфични заради силните аромати, който днес изживява един нов скок в производството на червени Неро д’Авола, Пинаело и Фрапато, чисти или купажи.
Тере Сикане – истинският облик на Сицилия
В сърцето на тази земя, която носи името на местното население сикани, от контрастния релеф изникват общините Менфи, Монтеваго, Самбука и Санта Маргерита ди Беличе. Четири градчета, свързани от една разнообразна природа, сухи и плодородни пейзажи, култивирани полета, обградени от реките Беличе и Карбой, масивната планина Дженуардо, която се отразява в Портокаловото езеро и след това на юг златните пясъчни дюни на Порто Пало. Това са очарователни места, перфектно вписващи се в описанията на Томазо ди Лампедуза в „Гепардът”. Една сюблимна територия, където отглеждането на лозята е с големи традиции, дотолкова, че се е древният град на еламците, народ с неясен произход, за които някои учени казват, че идват от Мала Азия. Именно те са насадили по тези хълмове лозята и са правели вино, за да го продават после на римляните. История на една цивилизация, спряла времето, която стига и до нас.
Сиракуза – гръцкият произход
Издига се на югоизточния бряг на острова. Неговите множество имена (Surakoousai, Syracusae, Syracusa, Saragoza) разкриват многоликата история на града, от основаването на гръцката колония на Коринт, до наши дни, преминавайки през множество владения, които определят едно политическо и градско развитие, белязано от моменти на експанзия, изолация, криза и престиж, като оставят следи в архитектурата, речника, местните традиции. Като свидетелства на тази история стоят гръцкият театър, Окото на Дионисий, Ле Латомие. Островът Ортиджа днес е под закрилата на Юнеско, както и на некрополите на Панталика, защото са невероятно доказателство за развитието на цивилизациите от преди повече от три хилядолетия. Този регион се гордее с едно от най-старите италиански вина, прочутото Полио едно десертно вино сред най-прочутите в Италия, получено от известния жълт Мускат, със силен златист цвят, с цветни и плодови нишки, сдържана, ароматна и кадифена основа, с една много приятна сладка нотка.
Мая ГЕЛЕВА
