Места за срещи на литератори, художници, музиканти или най-обикновени посетители, римските кафенета се зараждат по примера на северноевропейските и на северноиталианските, като „Closerie de Lilas” в Париж или “Carpano” в Торино и “Pedrocchi” в Падуа. Това са заведения, в които в края на XIX век било възможно да се намерят освен традиционното кафе, също и прясно мляко, шоколад, бира и вино, голям асортимент от сладки и солени вкусотии.
В някои римски кафенета се влизало за лека подкрепителна втора закуска, наричана на английски „luncheon” - за чаша чай или горещ шоколад през зимата, за сметанов сладолед или сироп от нар през лятото. Не трябва да се пренебрегват и случаите, в които човек може да влезе там само, за да се срещне с приятели, преди, за да прочете вестник, а сега – да прегледа пощата и имейлите си от телефона или лаптопа.
Някои исторически кафенета, като популярното “Caffe’ Greco” – най-старото кафе в Рим, открито 1760 г., са оцелели и до днес, въпреки че, всъщност са загубили своята функция на центрове на създаване и на разпространение на култура. Било е посещавано от Байрон, Гьоте, Хенрих Ибсен, Томас ман, Стендал, Франц Лист, Йоханес Брамс, Жорж Бизе, Хектор Берлиоз, Вагнер и т.н. и т.н.
За разлика от хановете и кръчмите от седемнадесети век, опушени и мръсни, посещавани от хора със съмнителна репутация винаги в очакване на свада, в кафенетата се срещали предимно интелектуалци.
Голямо нововъведение било присъствието на дамите, които избирали най-известните заведения за срещи с приятелки. Дните преминавали спокойно в нескончаеми партии шах, в игра на домино или в постоянни шеги. В кафенетата от онова време имало от всичко, и то по много. Един господин с добродушен външен вид, на около шестдесет години с очила и перука прекарвал всичките си вечери да чете вестниците и да играе на домино с другите клиенти. Местните хора след неговото арестуване открили, че добродушният господин всъщност е шеф на бандата Карманьола, който, оттеглил се от „търговията” с петстотин хиляди италиански скуди, решил да прекара годините на старостта си забавно.
Често се провеждали своеобразни научни и културни симпозиуми, понякога организирани от хора, които не са експерти в дадената област. Така например Симеоне Соломон, който, не разбирайки нищо от астрономия и от естествена история, всяка вечер бил „гардеробиер“ на професорите по една или друга наука. Във вестниците бил отразен и скандалът между Марио де Мария, тогава върнал се от пътуване в Нидерландия с безгранично възхищение от Рембранд, и Анджело Конти, който му опонирал за Ботичели. Това останало в аналите на римските кафенета като „най-голямата битка в областта на изкуството, която някога е била избухвала”.
Благодарение на създалия се интелектуален безпорядък и малко повече шум от тази случка се ражда художественото течение на италианските предрафаелисти. Де Мария е запомнен като най-големият събеседник в “Caffe’ Greco”, където обичал да забавлява приятелите си с поредица от великолепни анекдоти, пресъздавани с присъщите му мимики. Обектът на неговата ирония му отвръщал със забавни карикатури.
В Рим не съществувало кафене, достойно с реномираното си име, в което не се говорело за политика. Най-убедените поддръжници на съюза с Франция поръчвали брьош и шампанско, тези благосклонни към Германия и Австрия предпочитали торта Сахер за разлика от англофилите, които пиели английски чай в пет следобед, който накрая обединявал всичките господа. Типични за това време са кафенетата caffe’-chantant, където се комбинират спектакъл и консумация. Например, в “Caffe’ Grand Italia” на площад Еседра е имало сцена. Много на мода били и представленията с марионетки, които и до днес са оцелели в някои части на Италия. Често в тези кафенета имало и пиано. Най-известното било “Aragno” на улица Дел Корсо, в което се събирали студентите от близката консерватория Санта Чечилия. Тук се преплитали съдбите и на чужденци, и на римляни, техните мечти и надежди, тайните им любовни истории, позволени и непозволени, от които най-известният бил безспорно Габриеле Д’Анунцио. В римските кафенета имало прочути гости като суверенът Людвиг от Бавария, кралят на Португалия, както и Гьоте, музиканти като Менделсон, Берлиоз, Вагнер и още Леопарди, Мицкевич, Гогол, Стендал и Марк Твен. В “Greco” често идвал Андерсен, кралят на детските приказки. Неговият диван от къщата му в съседство е бил пренесен в историческото кафене, където се намира и до днес.
С навлизането на техническия прогрес, който в началото на ХХ век преминава във футуризъм се разгаря страстта към всичко модерно. Затова едно от най-елитните заведения станало елегантното кафене, открито на новата железопътна станция Термини, където основната атракция било пътниците да се разхождат нагоре-надолу сред пушека от парните локомотиви. Кафенето обаче било разрушено, заедно с Умбертинската станция по време на двадесет годишното фашистко управление. Но много от знаковите кафенета оставили трайна следа в историята, не само с очарователните си менюта, а най-вече с гостите и известните си клиенти!
Превод от италиански от списание „Roma ieri, oggi, domain”: Мая ГЕЛЕВА
