Националният музей за американска история, познат на широката публика като Смитсониън музей /Smithsonian National Museum of American History/ във Вашингтон разполага с повече от 3 милиона експонати от историята на САЩ. Музеят предлага безплатен достъп до 55 виртуални изложби, покриващи различни аспекти на американската история и култура, една от които е Food: Transforming American Table, 1950-2000.
Тази ретроспективна изложбата ни показва как американските навици на хранене и пазаруване са се променяли през тези пет десетилетия, прогресията и еволюцията на промените, водещи до новостите на американската маса.
Още през 50-те години на миналия век, закуската и готовите ястия започват да стават популярни, често в името на "напредъка", което води до изобилие от храна, която е евтина или бързо приготвена. Или най-често и двете, докато здравословността остава на заден план. Първият подобен ресторант е отворен в далечната 1940 г. в американското градче Сан Бернардино, Калифорния от братята Мак и Дик Макдоналд. Тяхната концепция за бързо обслужване през 1948 г. установява принципите на днешните ресторанти за бързо хранене. Следващата стъпка е направена през 1955 г. в Илинойс, когато Рей Крок открива деветия по ред „Макдоналдс“, а след време купува от братята Макдоналд веригата магазини и ги превръща в едни от най-проспериращите в света.
През 1988 г. Макдоналдс „разбиват“ Желязната завеса и откриват ресторанти в социалистическите Югославия и Унгария. Първият им ресторант в Русия – най-големият в света за този период е открит в Москва през януари 1990 г. През последните няколко години обаче се забелязва и оптимистична тенденция на промяна към здравословност - от традиционното „гумено“ хлебче и телешко кюфте към по-луксозните и гурме бургери с висококачествено телешко месо, истински хляб, пресни зеленчуци, диетичен сладък картоф и др. Разбира се, това се случва в по-скъпите заведения за хранене.
Междувременно агробизнесът в САЩ постепенно става резултат на третирани плодове и зеленчуци, пластифицирани с целофан, механични комбайни, разчитащи по-малко на независимите фермери, тъй като новият начин за отглеждане на растителни храни е по-бърз и по-евтин. В отговор на това, през 70-те и 80-те години, някои започват да се бунтуват срещу тази тенденция, която е отговорна за редица здравни и екологични проблеми. Маркети, пълни с пресни продукти, органични меса и млечни продукти от местни фермери, стават редки изключения и направо - мираж. Революцията на храните от 80-те години наистина бе революция, радикално променяща начина, по който сме възприемали храната. А вкусът на истинските фермерски зеленчуци, опитани лично от мен, в самия Вашингтон наскоро – сочни и ароматни праскови, чери, сини сливи, домашни кисели краставички, е коренно различен от пластмасовите фабрични и консервирани храни, и от асортимента на заведенията за бързо хранене. Но са рядкост за тази необятна по размери страна! Макар че фермерските пазари от 1960 г. до 2000-та година са нараснали от 100 на 3000.
В американската история, респективно в този музей, е отразена и една дама с ярка следа. Въпреки че никога не е готвила в професионална кухня, Джулия Чайлд променя завинаги начина, по който гледаме на храната, и оставя незаличима диря в телевизията, готварските книги и гастрономията като цяло. Затова й е отделено специално внимание в кулинарната история на САЩ. Кухнята е със завески и уют и става телевизионен символ на американския начин на живот. Родена в Калифорния през 1912 г., Джулия първо работи като копирайтър в рекламния бранш, преди службата й като стратегически услуги през Втората световна война. Докато е в Цейлон (настояща Шри Ланка), тя среща дипломата и любител на изкуството Пол Чайлд, за когото се омъжва през 1946. Пол има изтънчено небце и запознава Джулия с висшата кухня, когато се местят във Франция през 1948 г. Джулия се влюбва във френската кухня и след кaто посещава готварски курсове в уважаваната школа Le Cordon Bleu и учи при други майстори готвачи, се присъединява към женски готварски клуб, където среща Симон Бек, която работи върху френска готварска книга за американци.
Двете подготвят книгата заедно (заедно с още един френски кулинарен експерт - Луизет Бертоле) в продължение на повече от десетилетие, като Чайлд се концентрира върху превода от френски на английски.
Когато е издадена през 1961, книгата, озаглавена "Овладяване на изкуството на френската кухня" (Mastering the Art of French Cooking), се превръща в бестселър и изстрелва Чайлд към световна слава. Тя издава повече от 20 готварски книги, но става културна икона заради готварските си шоута, най-вече The French Chef. Така поставя началото на цяла една плеяда от популярни телевизионни шеф готвачи, които са изписани на табло в музея.
Като водещ на едно от първите излъчвани в Америка национални телевизионни готварски шоута, нейната бодрост и позитивизъм, ентусиазъм и непосредствено поведение й печелят многобройни фенове през 10-те години излъчване на шоуто. Чайлд живее до 2004 г., малко преди да навърши 92 години. Джулия Чайлд е нещо повече от кулинарен титан.
Тя показа на обикновените американци път към френската култура чрез храната.
Американците познаваха френската кухня и преди Чайлд, но тя я направи достъпна за американците от средната класа и ги запозна с продукти като артишок, който днес е ежедневното меню, но през 60-те години изискваше разходка до специализираните магазини.
Чайлд демонстрира на американците различен начин на хранене, докато следвоенна Америка се интересуваше от бърза и удобна храна. 50-те години стартираха ерата на фастфуд ресторантите и индустриалното земеделие, за които вече стана въпрос, изтъкваха се предимствата на консервираните, замразени и преработени храни. Преди още да излязат на мода "местните храни", "устойчивото развитие" и "органичните продукти", Джулия Чайлд популяризираше пресни, истински продукти. В допълнение към колекцията си от медни тигани, популярната дама „прегърна“ и появата на кухненския процесор - машина, изобретена във Франция, която го нарече една от най-добрите кулинарни изобретения някога. Микровълновата печка не бе толкова впечатляваща за нея. Така музейната сбирка представя редица нови електроуреди, оформящи модерната за онова време кухня.
Food: Transforming American Table, 1950-2000 показва и развитието на винарството, тютюневата индустрия, влиянието на етно кухните и особено на мексиканската и китайската. Мексиканските храни дори предизвикват една малка революция в спецификата на американската храна.
Следвоенното поколение американци, „подсилено“ с милиони емигранти, често пазарува хлябове, сосове, екзотични подправки и зеленчуци от магазини като Малкият Виетнам, Малката Корея и Малкият Ел Салвадор.
Още през 60-те години на 20 век Калифорния пък се оформя като винарски център, а от 1985 г. доказва, че може да предложи не просто вино, което да е сравнимо с виното на Европа, но и да го превъзхожда. През 1970-та година започват да се показват самите изби и постройки на винарните, да се подчертава тяхната идентичност. В момента Калифорния дава около 90% от виното на САЩ и е най-големият и най-значим винарски район извън Европа. Тя е четвъртият по големина производител на вино в света след Франция, Италия и Испания. Долините Напа и Сонома (Лунната долина), намиращи се на север от Сан Франциско в Калифорния, са най-известните винарски области на Америка, а в Напа вали са съсредоточени повече от 600 изби.
Така американската маса с храни или потребителската кошница се обогатяват като изобилност и калоричност, с много етно привкуси, на моменти дори губят идентичността си, за да се озоват в настоящето.
Анета РАНГЕЛОВА
