В Северно море главоногите се появяват във все по-големи количества. Рибарите улавят все повече калмари и октоподи, като тази тенденция най-вероятно е свързана с покачването на температурата на морската вода.
Традиционната представа за Северно море обикновено се свързва със скариди, писия или треска. Тази картина обаче постепенно се променя, тъй като главоногите се разпространяват все по-широко в района. Изследователите отбелязват, че няколко вида, които в миналото са били само случайни посетители, днес вече присъстват за постоянно в тези води.
Северно море се превръща в нов дом за главоногите
Покачващите се температури на водата играят ключова роля за тази промяна. Главоногите имат сравнително кратък жизнен цикъл и поради това могат бързо да се адаптират към променящите се условия на околната среда. Според германския федерален изследователски институт „Тюнен“, който провежда научни проучвания в областта на земеделието, горите, риболова и моретата, редица видове са разширили своя ареал през последните десетилетия.
Данните на института показват, че някои видове калмари вече се размножават в Северно море и образуват свои собствени популации. Червеният калмар (Illex coindetii), който преди около век е бил рядък посетител, днес живее за постоянно в Северно море и се възпроизвежда там. Този вид се отличава със своя силно стеснен и изтънен плащ.
Това развитие съвпада с фундаменталните промени в акваторията. Годината 2025 е била най-топлата година от началото на измерванията на Федералната агенция по хидрография и корабоплаване през 1969 година. Средната температура на повърхността е достигнала 11,6 градуса, което е с около 0,9 градуса над дългосрочното средно ниво.
Лятото на 2025 година също е било изключително горещо, със средна температура от 15,7 градуса, превръщайки се в най-топлото лято в Северно море от началото на воденето на записите. В части от западната и югозападната акватория температурите периодично са превишавали дългосрочната си стойност с над два градуса. Официалните данни за следващото лято все още не са напълно налични, но се очаква високите температурни показатели да продължат.
Промени в хранителната верига и местните видове
Промените не се ограничават само до главоногите. С затоплянето на водата обичащите студа видове, като например треската, са подложени на натиск и изместват своите райони на разпространение. В същото време калмарите променят хранителната верига, тъй като са хищници с голям апетит и ловуват риби като херинга, цаца, меджид и треска.
Поради тази причина учените изследват до каква степен нарастващите запаси от калмари засягат търговски важните видове риба.
Не само калмарите се възползват от по-топлото Северно море, тъй като октоподите също се забелязват и улавят все по-често. Доклади от 2026 година съобщават за значително повече октоподи в южната част на Северно море, особено край бреговете на Белгия, където рибарите понякога регистрират големи улови.
В германската част на Ваденско море живият мускусен октопод (Eledone cirrhosa) все още е бил рядкост през 2017 година. Днес този вид продължава да се среща рядко там, но вече не е напълно непознат. Научната онлайн база данни BeachExplorer, която документира находки на животни и растения по крайбрежието на Северно и Балтийско море, описва вида като широко разпространен в Северно море, с отделни наблюдения и по крайбрежието на Ваденско море.
Анатомични особености на калмарите и октоподите
Основната разлика между двата вида е, че калмарите имат десет пипала, докато октоподите имат осем. Калмарите притежават удължено тяло с перки и вътрешен гладиус, докато октоподите са със закръглено тяло, нямат перки и нямат гладиус.
Гладиусът представлява твърда, варовикова или рогова поддържаща структура във вътрешността на тялото на главоногото. Той осигурява стабилност на животното и му помага да поддържа формата на тялото си.
Развитие на риболова и необходимост от регулация
Уловът на калмари се превръща в един от по-важните риболовни сектори за главоноги в Североизточния Атлантик. Тъй като традиционните рибни запаси се променят, а възможностите за улов на други видове са ограничени, рибарите търсят нови източници на доходи.
По данни на института „Тюнен“ уловът на калмари в Северно море се е утроил за период от около четиридесет години, като в днешно време годишно се разтоварват до 3000 тона.
Към момента липсват конкретни квоти за улов на калмари в Северно море, а научната база за въвеждането на подобно регулиране все още се разработва. Риболовът на главоноги досега не е бил регламентиран по начина, по който се управляват традиционните търговски видове риба, поради което изследователите работят върху възможности за устойчиво управление.
Възможните мерки биха могли да включват ограничения на улова, които регулярно да се адаптират спрямо тенденциите в запасите, допълнени от забранителни сезони или защитени зони за ключовите хвърлили хайвер места. За тази цел обаче са необходими по-добри данни за популациите и за въздействието на риболова върху екосистемата.
Дори самите места за хвърляне на хайвер все още не са достатъчно проучени. По време на научноизследователска експедиция са открити яйчни маси от калмари, но къде точно животните хвърлят хайвера си редовно в Северно море и кои зони са от особено значение за тяхното възпроизводство, все още не е напълно изяснено.
Широка екологична трансформация
Описването на това развитие като класическа инвазия не би било напълно точно. Главоногите наистина увеличават числеността си значително в Северно море, но тази тенденция е част от по-широка екологична промяна.
В този смисъл главоногите са сред печелившите от затоплянето на Северно море. Това, което днес все още изглежда необичайно, в бъдеще може да се превърне в обичайна гледка в крайбрежните води.
Източник: euronews.com
