Рязкото увеличаване на консумацията на свръхпреработени храни, известни като СПХ (UPFs - ultra-processed foods), включващи пакетирани закуски, готови ястия и подсладени напитки, представлява сериозна заплаха за общественото здраве в световен мащаб. Тревожното заключение е част от мащабна нова поредица от доклади, публикувани в престижното медицинско списание The Lancet, в която 43 международни специалисти събират най-убедителните доказателства до момента. Според експертите, диетите, богати на СПХ, изместват традиционните и минимално преработени ястия, влошавайки хранителния режим и увеличавайки риска от множество хронични заболявания. Те предупреждават, че начинът, по който се произвеждат, маркетират и продават тези продукти, задълбочава неравенствата в здравеопазването и изисква незабавна координирана политическа намеса от страна на правителствата.
Какво представляват свръхпреработените храни
Свръхпреработените храни са формулирани предимно с евтини промишлени съставки, като например извлечени масла, модифицирани скорбяли, захар и протеинови изолати. Те често съдържат козметични добавки, като оцветители, ароматизанти и емулгатори, които ги правят хипер-апетитни, дълготрайни и лесни за прекомерна консумация. За разлика от минимално преработените храни (като плодове, зеленчуци и непреработено месо), СПХ са проектирани по-скоро за удобство и печалба, отколкото за хранителна стойност. Поредицата от доклади в The Lancet подчертава, че световният пазар на тези продукти се е утроил през последните десетилетия, като консумацията им е достигнала нива, надхвърлящи 50% от общия калориен прием в страни като САЩ и Великобритания. Дори държави като Испания и Китай демонстрират бързо наваксване, като употребата на СПХ там се е утроила за последните 30 години.
Връзката със сериозни заболявания
Новият анализ обединява резултатите от над сто дългосрочни проучвания, посветени на връзката между свръхпреработените храни и здравето. Установено е, че в 92 от тези изследвания по-високата консумация на СПХ е свързана с повишен риск от едно или повече хронични здравословни състояния. Сред тях са затлъстяване, диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания, депресия и по-голям риск от ранна смърт. Експертите обясняват това с факта, че СПХ водят до преяждане, осигуряват лошо хранително качество (прекалено много захар, нездравословни мазнини и сол, и твърде малко фибри и протеини) и увеличават излагането на вредни химикали и добавки, използвани в производството и опаковките. Авторите изрично посочват, че подобряването на диетите не може да бъде оставено единствено на индивидуалната воля на потребителите.
Необходимост от регулация и противодействие на корпоративния натиск
Според специалистите, голямата пречка пред ефективните политики за обществено здраве са мощните глобални корпорации, които генерират огромни печалби чрез агресивен маркетинг и политическо лобиране, целящо да спре въвеждането на регулации. Изследователите настояват, че смислената промяна изисква координирани политики, които да ограничат производството, маркетинга и наличността на СПХ. Те призовават правителствата да предприемат смели, координирани действия, които да включват задължително и единно етикетиране върху предната част на опаковката, което ясно да показва маркери за СПХ.
Сред конкретните мерки, които се предлагат, са: ограничаване на маркетинга и рекламата на свръхпреработени продукти, особено насочените към деца и дигиталните медии; забрана на продажбата на СПХ в обществени институции като болници и училища; използване на данъци върху избрани СПХ за субсидиране на плодове, зеленчуци и пресни основни хранителни продукти за домакинствата с ниски доходи. Прилагането на тези мерки е от ключово значение, за да се гарантира, че хранителната система осигурява здравословна и достъпна храна за всички, а не просто максимизира печалбите на корпорациите за сметка на общественото здраве.
Източник: Euronews, The Lancet
