Продоволствената и селскостопанска организация на ООН (ФАО) алармира за непосредственото въздействие на климатичните крайности върху добивите от храна, подчертавайки критичната роля на устойчивите агрохранителни системи в борбата с климатичната криза. По време на 30-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (КОП30), която се провежда в Белем, Бразилия, ФАО призовава световните лидери и партньори да поставят земеделието и продоволствената сигурност в центъра на преговорите. Организацията работи активно за включване на тези теми в дискусиите относно Глобалната цел за адаптиране, загубите и щетите, национално определените приноси (NDCs), Националните планове за адаптиране (NAPs), климатичното финансиране и справедливия преход.

Каве Захеди, директор на Офиса на ФАО за изменение на климата, биоразнообразие и околна среда, категорично заявява, че заплахата от климатичните крайности не е далечна, а е реалност, която вече нарушава продоволствието и земеделието. Наблюдава се спад в добивите и непредсказуемото време прави прибирането на реколтата изключително трудно. Освен това има сериозен скок в разпространението на вредители и болести. Тези тенденции са част от причината, поради която световният глад остава на тревожно високо ниво, засягайки около 700 милиона души. Захеди предупреждава, че ако не се предприемат спешни мерки, в някои региони отглеждането на култури, зависими от дъжд, може да стане невъзможно, а земята вече няма да бъде подходяща за производство на храна. Вече една трета от световната земеделска земя е деградирала, като този проблем се очаква да се задълбочи, оказвайки огромен натиск върху общностите и продоволствените системи по света.

Основното послание на ФАО е ясно: Устойчивите и издръжливи агрохранителни системи са от ключово значение за действията по отношение на климата и са решаващи за осигуряване на продоволствена сигурност и хранене за 1,2 милиарда души, чието препитание зависи пряко от тях. Постигането на Парижкото споразумение е почти невъзможно без трансформация на селското стопанство и хранителните системи. В тази връзка, ФАО има три основни приоритета за КОП30 и след това: на първо място, включването на агрохранителните системи във всички резултати и решения на конференцията; на второ място, превръщането на амбицията в реални действия чрез интегриране на решенията за агрохранителните системи в националните климатични планове; и на трето място, пренасочване на повече климатично финансиране към тези решения, за да се постигне максимално въздействие. Захеди подчертава, че в момента едва около 4% от свързаното с климата финансиране за развитие достига до секторите, отговорни за производството на храни, което налага спешна промяна.

КОП30 е решаващ момент за препотвърждаване на ролята на селското стопанство и продоволствените системи като най-силната защитна линия срещу климатичната криза. Конференцията предоставя и възможност за повишаване на ролята на горите, насърчаване на интегрираното управление на пожарите, опазване на екосистемите и осигуряване на ресурси за устойчиво управление на горите от държавите. Предстоящата среща ще събере и около 3000 представители на коренното население, което е ключов момент, тъй като тяхното традиционно знание е безценно за изграждане на устойчивост и опазване на бъдещето в условията на климатична несигурност. ФАО дава пример с Бразилия, където фермерите възстановяват „кабрука“ – традиционна система, при която какаови дървета растат под навес от местни видове. Тази инициатива показва, че подкрепата за хората, които обработват земята, е най-сигурният начин за осигуряване на бъдещето на планетата. ФАО настоява КОП30 да бъде моментът, в който агрохранителните системи преминават от периферията към центъра на действията по отношение на климата.

Източник