Хранителните системи съставляват приблизително 30% от общите емисии на парникови газове в световен мащаб. Но трансформирането им би могло да намали тези емисии с повече от половината, според доклад, публикуван на 3 октомври от комисия от глобални експерти от повече от 35 държави от шест континента.
Екип от изследователи от Корнел ръководи раздела за моделиране в Доклада за здравословни, устойчиви и справедливи хранителни системи, изготвен от Комисията EAT-Lancet. Докладът представя най-изчерпателната глобална научна оценка на хранителните системи и как те влияят върху изменението на климата до момента. Екипът от Корнел проведе моделни симулации, за да проучи как биха могли да изглеждат хранителните системи до 2050 г.
Изследването разкрива, че хранителните системи имат най-голям отрицателен ефект върху пет от деветте критични глобални процеса – известни в областта на изменението на климата като „планетарни граници“ – които регулират стабилността и устойчивостта на Земята.
„Сътрудничества като EAT-Lancet са жизненоважни за представянето и развитието на по-устойчиво бъдеще“, каза Марио Хереро, професор по глобално развитие в Колежа по земеделие и науки за живота (CALS) и стипендиант на Cornell Atkinson. „Водещата роля в тази международна мрежа позволява на изследователите от Корнел едновременно да допринасят и да се учат от разнообразния експертен опит, който движи трансформацията на хранителните системи.“
Изследването установи също, че повече от половината от населението на света се бори с достъпа до здравословни диети и че промяната в диетите може да предотврати до 15 милиона преждевременни смъртни случая годишно. Междувременно, най-богатите 30% от хората са причина за повече от 70% от свързаните с храната въздействия върху околната среда и въпреки че има достатъчно храна, за да се изхрани светът, повече от 1 милиард души остават недохранени.
За да се преодолеят тези предизвикателства, докладът очертава осем потенциални решения. Те включват намаляване на загубите и разхищението на храна, прилагане на устойчиви земеделски практики, защита на традиционните здравословни диети и спиране на превръщането на непокътнатите екосистеми в земеделие.
Ереро, който е бил член на изпълнителния комитет и комисар по доклада, и неговият екип са моделирали редица сценарии, за да оценят потенциалните ефекти на настоящите и бъдещите хранителни системи върху деветте планетарни граници.
Моделирането предполага, че трансформацията на хранителната система може значително да намали натиска върху околната среда по всички свързани с храната планетарни граници, според Даниел Мейсън-Д'Кроз, старши научен сътрудник в CALS и ръководител на екипа по моделиране.
„Но ако промяната в храненето не е съпроводена с подобрения като повишена селскостопанска производителност и намалени загуби на храна, това няма да ни доведе до екологично устойчиви хранителни системи“, каза Мейсън-Д'Кроз. „Бъдещата работа сега ще трябва да се съсредоточи върху разработването на пътни карти за постигане на по-устойчиво бъдеще.“
Докладът показва, че промените в начина, по който хората произвеждат и консумират храна, могат да подобрят глобалното здраве, да постигнат продоволствена и хранителна сигурност, да изградят стабилност и устойчивост и да допринесат за критични стратегии за подобряване на равенството и условията на труд в хранителните системи до 2050 г.
„Това изследване предоставя ключови прозрения, които помагат на политиците, правителствата и корпорациите да вземат информирани решения, като същевременно позволяват на хората да разберат последиците от храненето си и нашите хранителни системи“, каза Патрик Беъри, старши директор по стратегически партньорства „Брус Х. Бейли“ в Центъра за устойчивост „Корнел Аткинсън“.
