С разпространението на пчелните кошери, дивите пчели и пеперуди изчезват. Тъй като медоносните пчели не са застрашени от изчезване, дали пчеларството е отговорно за намаляването на популацията на другите пчели?
Една трета от видовете опрашители, като пчели, пеперуди, прилепи и колибри, са в упадък в много части на света. В Европа един от всеки десет вида пчели и пеперуди е застрашен от изчезване.
Без опрашването (което е от решаващо значение за размножаването на растенията), много растителни видове биха намалели и в крайна сметка биха изчезнали, което би застрашило продоволствената сигурност.
Бадемите, ябълките, кафето и ягодите са някои от храните, които зависят от опрашването, извършвано от пчелите.
Пчелите често се наричат „управлявани опрашители“, защото могат да бъдат опитомени от човека.
Повечето опрашители обаче са диви или „неуправлявани“, включително над 20 000 различни вида пчели, видове мухи, пеперуди, молеци, оси, бръмбари, трипси, птици, прилепи и други гръбначни животни.
Но докато популациите на дивите пчели и пеперуди намаляват, броят на пчелните кошери в Европейския съюз непрекъснато нараства, което прави ЕС вторият по големина производител на мед в света след Китай.
Опрашването от животни допринася с около 5 милиарда евро за селскостопанската продукция на ЕС годишно.
Защо дивите опрашители са в упадък?
Промените в земеползването, интензивното земеделие, пестицидите, замърсяването, инвазивните видове, инфекциозните болести и климатичните промени са основните заплахи за опрашителите, според Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги.
Въпреки това, проучване от 2023 г. в Канада свързва градското пчеларство с намалената наличност на прашец и по-малкото видове диви пчели.
„Когато в околността има изобилие от медоносни пчели, дивите опрашители се сблъскват с сериозна конкуренция“, каза Марио Валехо-Марин, професор по екологична ботаника в Университета в Упсала.
Това се случва, „защото дивите пчели са доста придирчиви, те не посещават всички цветя, а само тези, към които са приспособени, и различните видове посещават различни цветя“, обясни Игнаси Бартомеус, изследовател в Биологичната станция Доняна.
Пчеларите спасяват ли грешните пчели?
„Медоносните пчели очевидно са изправени пред много заплахи, като пестициди и патогени“, каза Бартомеус пред Euronews.
Въпреки това „броят на кошерите с медоносни пчели в Европа като цяло е стабилен, а в Испания, например, се увеличава“, добави той.
Ето защо за много екологи пчеларството не е опазване на пчелите. Напротив, то може да бъде контрапродуктивно.
Проучване, публикувано в списанието Nature Ecology & Evolution през 2024 г., установи, че загубата на диви опрашители е по-вредна за размножаването на растенията, отколкото загубата на медоносни пчели.
Айноа Маграч, изследователски професор в Ikerbasque в Баския център за климатични промени, добави: „85% от дивите растителни видове и 70% от културите, които консумираме (включително най-питателните), зависят от опрашителите, за да дадат плод. Ако загубим тези опрашители, ще загубим и голяма част от растителното разнообразие в света, което от своя страна е в основата на много сухоземни хранителни вериги“.
„Виждал съм дори някои кампании, които се опитват да увеличат броя на търговските пчелни кошери, за да спасят опрашителите. Това би било равносилно на твърдението, че се нуждаем от повече пилеферми, за да спасим биоразнообразието на птиците“, каза Бартомеус пред Euronews.
Отрицателното въздействие на пчеларството все още е научно спорно и зависи от конкретния екологичен контекст и разнообразието на цветята във всеки регион.
Ракел Тейшейра де Соуза, бивш изследовател на пчелите в Oxford Bee Lab, казва, че пчеларството все още е много важно: „То е от основно значение за поддържането на прехраната на малките селски общности“.
И така, как можем да спасим дивите опрашители?
