Агенцията на Съединените щати за международно развитие (USAID) отдавна е ключов участник в подпомагането на развитието на селското стопанство по света чрез програми за техническа помощ. Тези инициативи са предназначени за подобряване на производителността, устойчивостта и достъпа до пазара на земеделските стопани в развиващите се страни, включително в сектора на плодовете и зеленчуците.
При определянето на въздействието, което прекратяването или намаляването на тези програми може да окаже върху глобалната продоволствена сигурност, поминъка на земеделските стопани и международната търговия, е важно да бъдем реалисти. Помощта на Американската агенция за международно развитие (USAID) за развиващите се страни е представяна като „огромна“, за да се подкрепят твърденията, че тя е разточителна, или за да се похвали с подкрепата си за земеделските стопани по света. Реалността обаче е различна.
Общият бюджет на USAID възлиза средно на 43,5 млрд. щатски долара годишно, което включва всички програми по света. От тази сума само около 2 - 2,5 млрд. щатски долара годишно са изразходвани за програми за икономически растеж и селско стопанство, от които подкрепата за веригите за създаване на стойност за плодове и зеленчуци е само малка част. Според прогнозата на Market Data Forecast световният пазар на плодове и зеленчуци се изчислява на над 750 млрд. щатски долара през 2024 г.
Алекс Павлович, който е бил директор на няколко проекта, финансирани от USAID в Африка, Азия и Западните Балкани, потвърди, че в парично изражение помощта на USAID е „капка в морето“ в контекста на глобалната стойност на сектора на плодовете и зеленчуците.
„От тази гледна точка не можем да очакваме някаква значителна промяна в производството на плодове и зеленчуци или във веригите за доставки“, каза той. „Това важи с особена сила за компаниите и дистрибуторите, които са глобални играчи в Европа, САЩ и други водещи световни пазари.“
Той се опасява, че тези, които могат да усетят последиците от прекъсването на проектите на USAID в областта на селското стопанство и достъпа до пазара, ще бъдат малките производители и земеделските групи в развиващите се страни.
„Програмите за техническа помощ на USAID откриха нови перспективи за много дребни производители - от интервенции на местно ниво до проекти, предназначени за извършване на системни промени в страните бенефициенти“, каза Павлович. "Опасявам се, че много страни, особено в Африка, Азия и Южна Америка, все още нямат достатъчен капацитет и механизми за подкрепа след отпадането на тези проекти. Преходът от традиционни земеделски производители към търговски производители може да бъде застрашен."
Според Павлович многобройните проекти на USAID за икономически растеж са стимулирали интеграцията на дребните производители с по-големите предприятия и износители. „Насърчавахме внедряването на нови технологии, осигурявахме кредитни гаранции за малки и средни предприятия (МСП) и кооперации и им помагахме да се свържат с нови пазари чрез търговски мисии и панаири като Fruit Logistica“, казва той. "Достъпът до финансиране е от решаващо значение, но селското стопанство обикновено не е приоритет за традиционните банкови структури, а в развиващия се свят то е свързано с допълнителен риск. Финансирането на дребните земеделски производители е проблем навсякъде. В много развиващи се страни USAID е помогнала за въвеждането на нови модели за финансиране на малки ферми и има различни решения.
"Например Международната корпорация за финансиране на развитието на САЩ (DFC), в сътрудничество с централните правителства и местните банки, прилага инициативи за гаранционни схеми, за да подобри достъпа до финансиране на МСП в селскостопанския сектор по целия свят. Системите за кредитиране и спестяване бяха укрепени и разширени. Развитието на капиталовите пазари беше подкрепено с регулаторни промени. А иновативни механизми, като инвестиране с цел въздействие, решения за цифрово финансиране, токенизация, бяха изпробвани и тествани и по програмите на USAID."
Дългосрочните последици е трудно да се предвидят, но според Павлович подобни съкращения са заплаха за иновациите в селското стопанство, веригите за доставка на храни и препитанието на земеделските стопани, особено в Африка, като служат за задълбочаване както на бедността, така и на продоволствената несигурност.
