Държавите-членки използват средствата на ЕС непоследователно и пренебрегват основните принципи на биологичното земеделие, показа последният одит на Европейската сметна палата.
Около 12 млрд. евро от средствата на ЕС, насочени за подпомагане на биологичното земеделие от 2014 г. насам, не са помогнали за увеличаване на производството, разкри одитът на Европейската сметна палата (ЕСП).
Липсата на условия, изискващи от земеделските стопани да произвеждат биологични продукти в замяна на средствата от ЕС, и невъзможността да се измерят предполагаемите ползи за околната среда от биологичното земеделие са основните причини за сравнително много малкия дял на биологичното производство, което представлява едва 4% от общия пазар на храни в ЕС, установиха одиторите.
ЕС си е поставил необвързваща цел за сектора да увеличи земеделската земя, отглеждана по биологичен начин, с 25% до 2030 г., но тази цел вероятно няма да бъде постигната, тъй като все още има значителни различия в определенията между страните от ЕС, се посочва в доклада, в който се препоръчва изпълнителният орган на ЕС да разработи „количествено измерими цели“, „основни етапи и срокове“ и „показатели за наблюдение на напредъка“.
Усвояването на земеделска земя за биологично земеделие варира значително в различните страни от ЕС, като в България, Ирландия, Малта, Нидерландия и Полша тя представлява по-малко от 5%, а в Австрия - повече от 25%.
„За да се върнем към правилния път, усвояването на практиките на биологичното земеделие в Европа ще трябва да се удвои“, предупредиха одиторите на ЕС, като отбелязаха, че до 2027 г. в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) са планирани допълнителни 15 млрд. евро за сектора.
Днешният одит установи също така, че средствата на ЕС, отпускани на биологичните земеделски производители, „не се прилагат последователно“, тъй като средствата продължават да текат независимо от това дали производителите прилагат сеитбооборот или стандарти за хуманно отношение към животните - основни принципи на биологичното земеделие. Друг червен флаг, повдигнат от контролния орган на ЕС, е „обичайната правна практика“ на биологичните земеделски производители да получават разрешения за използване на небиологични семена при засаждане на биологични култури.
Биологичното земеделие беше изтъкнато като цел на ЕС в рамките на стратегията „От фермата до вилицата“ до 2020 г. - план за намаляване на въздействието на първичното производство върху околната среда и климата, като същевременно се гарантира достойна икономическа възвръщаемост за земеделските стопани. Оттогава обаче не е предложена конкретна политика или законодателна мярка, изразяват съжаление одиторите на ЕС.
Базираната в Люксембург агенция призова Европейската комисия да излезе с „цялостна политика на ЕС“ за сектора на биологичното земеделие, а държавите членки да посветят националните си политики в подкрепа на сектора.
Кейт Пентус-Росиманус, член на ЕСП, отговарящ за одита, отбеляза, че увеличаването на площите, обработвани по биологичен начин, „не е достатъчно за траен успех“, като предупреди за опасностите от развитието на система, изцяло зависима от средствата на ЕС, вместо от процъфтяваща индустрия, стимулирана от информирани потребители.
„Искаме от Комисията да преосмисли дали и как бихме могли да насърчим не само територията или земята, но и пазара и производството, така че фермерите да имат своя начин да достигнат до пазара, за да стимулират производството“, заяви днес пред репортери Пентус-Росиман.
Германският професор Петер Щрошнайдер подчерта необходимостта от засилване на „биологичното производство, както и на агроекологичните земеделски практики“, за да се разгърне пълният потенциал на биологичното производство на храни в Стратегическия диалог за селското стопанство, представен на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен на 4 септември.
„Европейското движение за биологично земеделие очаква с нетърпение да види как институциите на ЕС ще реализират препоръките от Стратегическия диалог, а именно във „Визията за земеделието и храните“ на ЕС, която ще бъде представена през първите 100 дни на Комисията“, заяви базираната в Брюксел организация за биологични храни и земеделие IFOAM Organics Europe.
