Силвио КАПУТО, старши преподавател в университета в Портсмут, Великобритания споделя своя опит и наблюдения
Разрастващото се производство на храна в градовете стана популярно в Европа и Северна Америка по време и непосредствено след Втората световна война. Градското земеделие осигурява на гражданите храна в момент, когато ресурсите са отчаяно оскъдни. През следващите десетилетия парцелите земя, които са били предоставени на градски ферми, постепенно се възприемат за градско земеделие. Но напоследък възниква нов интерес към градското земеделие - макар и по съвсем друга причина, отколкото преди.
Като част от неотдавнашен изследователски проект, който изследва как градското земеделие се развива в цяла Европа, установих, че в страни, където нарастващият обем храна е голям в националната култура, много хора са започнали нови проекти за производство на храни. В държави като Гърция и Словения имаше по-малко усвояване и нямаше традиция за градско земеделие. Още няколко съвместни проекта обаче бяха започнати и на тези места.
Днешните градски фермери не просто отглеждат храна; те също така виждат градското селско стопанство като начин за увеличаване на разнообразието на растенията и животните в града, като обединяват хора от различни среди и възрастови групи, подобряват психическото и физическото здраве и възстановяват изоставените квартали.
Храната от покрива
Много нови градски земеделски проекти все още се борят да намерят подходящи зелени площи. Но хората намират изобретателни решения - отглеждането на храна в надлези или покриви, на места, които са временно свободни, или в изоставени промишлени дворове. Така например на Триумфалната арка в Париж има кошери с пчели, произвеждащи мед. Земеделските производители дори използват технологии като хидропоника, аквакултура и аквапоника, за да се възползват максимално от свободните пространства.
Хидропониката е наука за отглеждане на растения без почва. За растежа им се използва хранителен разтвор от естествени елементи, необходими за растежа на растенията в почвата.
Предимството на тази технология е, че растенията не биват ограничавани от плевели, вредители, почва или болести. Друго предимство е, че растенията нямат нужда да развиват голяма коренова система с дълги корени, за да си набавят необходимите минерали и влага. Това пък спомага на надземната част да расте по-бързо и в по-големи размери.
Когато се използва хидропоника, оранжерията се превръща в земеделска фабрика, с изчислителни процеси и знания. Лесно могат да бъдат предвидени производствените графици и количеството на продукцията.
Хидропоничните системи са създадени за изключително ефективно използване на ресурсите. Днес те представляват значителен източник на промишлено отглеждана продукция; една оценка предполага, че през 2016 г. пазарът на зеленчуци е на стойност около 6,9 млрд. долара навсякъде по света.
Хидропониката дава възможност на хората да отглеждат храна без почва и естествена светлина, като използват блокове от порест материал, където растат корените на растенията, и изкуствено осветление, като нискоенергиен светодиод. Изследване на производството на маруля установи, въпреки че хидропоничните култури изискват значително повече енергия от конвенционално отгледаната храна, те също използват по-малко вода и имат значително по-високи добиви.
Отглеждането на хидропонични култури обикновено изисква сложна технология, специализирани умения и скъпо оборудване. Но опростените версии могат да бъдат достъпни и лесни за употреба.
Hemmaodlat е организация, базирана в Малмьо, в квартал, заеман основно от групи с ниски доходи и имигранти. Районът е гъсто застроен и няма зелено място за отглеждане на храна на местно ниво. Освен това шведското лято е кратко и не винаги е идеално за отглеждане на култури. Вместо това, организацията има за цел да популяризира хидропоничните системи сред местните общности, като начин за отглеждане на прясна храна с ниска цена.
Аквапонична ферма за риба
Проектът "Бристъл риба" е аквапонична ферма, поддържана от общността, която отглежда риба и използва органичните отпадъци, които произвежда за кръстосване на растения, отглеждани хидропонно. GrowUp е друго аквапонично предприятие, намиращо се в склад в Източен Лондон - те отглеждат храна и ферми, използващи само изкуствена светлина. По същия начин Growing Underground е предприятие, което произвежда култури в тунели, които първоначално са били построени като противовъздушни скривалища и заслони по време на Втората световна война в Лондон.
Потенциалът за отглеждане на храна в малки пространства, при каквито и да било условия на околната среда, със сигурност има големи предимства в градския контекст. Но тези технологии също така означават, че времето на естествените цикли е различно. Също така, хидропонните системи изискват хранителни вещества, които често се синтезират химически - въпреки че органичните хранителни вещества сега стават достъпни. Много градски фермери развиват своята храна на органични принципи, отчасти защото прекомерната употреба на химически торове уврежда почвеното плодородие и замърсява подземните води.
Пилотно проучване в градска среда
За да се види дали тези недостатъци биха попречили на градските производители да използват хидропонни системи, моите колеги и аз проведохме пилотно проучване в Портсмут. Разположихме малки хидропонни единици в две градини на местните общности и интервюирахме доброволци и посетители на градините. Много от хората, с които говорихме, бяха добре информирани за хидропонната технология и знаеха, че някои от зеленчуците, продавани в супермаркети днес, се произвеждат с тази система.
Много от тях бяха очаровани от идеята да се отглеждат храни без почва в рамките на техните проекти, но в същото време не са склонни да консумират продуктите поради използваните химически хранителни вещества. Няколко интервюирани също не се чувстваха комфортно с идеята, че храната не е била отглеждана естествено. Възнамеряваме да повторим този експеримент в близко бъдеще, за да видим как се променя общественото мнение с течение на времето.
Хидропонните системи могат да спестят вода и да произвеждат безопасна храна, както на закрито, така и на открито, в свят с все по-оскъдни ресурси. Да се научим да използваме тези нови технологии и да ги интегрираме в съществуващи проекти, може само да помогне за развитието на още по-устойчива храна.
Както при многото технологични подобрения, може би периодът на бавно приемане ще бъде последван от бързо и широко разпространение. Може би фактът, че Ikea продава преносими хидропонни единици, докато хидропонните шкафове като компоненти на кухненските системи, е знак, че тази технология е подготвена да влезе в употреба. Чака ни модерно бъдеще със зеленчуци, които сами ще си произвеждаме като нашите деди и прадеди.
Страниците подготви: Емил АНГЕЛОВ
