Роза КУЗМАНО е главен секретар на Италианската търговска камара в България от 2012 г. Родена е в Салерно. Завършила е висшето си образование в Университета „Л’Ориентале” в град Неапол и веднага започва с международния си опит в различни работни среди. Либия, Тунис, Франция и Белгия са страните, в които се обогатява нейният професионален опит, по време на който е била и отговорник проекти в Европейски организации и Италиански търговски камари в чужбина.
- Кои са новите инициативи, които сте запланували в сферата на хранителната индустрия през тази година?
- Инициативите, които сме заложили в тазгодишната ни програма в хранително-вкусовия сектор, са много. Многобройни са и предвидените еногастрономични дегустации, на които приканваме всички любители на италианските храни да вземат участие, както и всички, които желаят да се хранят с висококачествени продукти. За мен ще бъде истинско удоволствие, разбира се, ако и вие бъдете наши гости на тези мероприятия.
Бих искала да подчертая, че Италианската търговска камара в България ще продължи да провежда дейности по промотирането на върховите италиански хранителни продукти и вина с цел увеличаване на потреблението на качествени продукти в страната. И всичко това в контекста на международните проекти „Марка за италианско гостоприемство – италианските ресторанти по света” и „Italian Quality Experience – Италия, нейната история и продукция, представени на Световното изложение „Експо Милано 2015”. Става дума за уеб платформа, която ще позволи на онези, които се впишат в нея, да се осведомят по-подробно за предстоящото световно изложение, както и да се запознаят с производството на около 700000 италиански компании, които представляват преплитането между територията, таланта и традицията на Италия (www.italianqualityexperience.it).
От месец март до месец декември има уъркшопи за представяне на различни италиански области; информационно-обучителни семинари; дегустации на италианските продукти, първенци във високото качество; професионални изяви и дни на сошъл нетуъркинг. В тази връзка ще организираме първото издание на итало-френски тенис турнир, както и третото издание на голф турнира, съвместно с нашите колеги от Френско-българската търговска камара, където италианската кухня ще се съчетае със спорта, а и по този начин ще се отпразнува София като финалист в надпреварата за Европейска столица на спорта през 2018 г. Ще предоставим цял един ден, посветен на привържениците на спортните дисциплини, със странични забави и за най-малките ни участници, както и дегустиране на италиански специалитети.
Друго професионално събитие ще се проведе на 3 юни в град София. “La Dolce Vita – Food&Wine Event”, организирано в сътрудничество с Италианския институт за външна търговия – ИЧЕ София, ще даде възможност на италианските фирми и производители от хранително-вкусовия сектор и на българските дистрибутори да се срещнат и да проведат бизнес срещи, на които да обсъдят потенциални търговски сделки и партньорство. Тези прояви ще бъдат промотирани и организирани в подкрепа на италианския износ към България, както и за засилването на търговските взаимоотношения между Италия и България.
Бих искала да обърна внимание и на значимите панаирни събития от хранително-вкусовия сектор в Италия – Tuttofood – Международен салон за хранителни продукти и HOST – Международен салон на професионалното гостоприемство, на които Италианската търговска камара, в качеството си на представител на Панаир Милано в България, редовно подсигурява присъствието на делегации от български потенциални клиенти. И тези изложения, особено силно тази година в контекста на „Експо Милано 2015”, представляват уникални възможности за икономически растеж и развитие на търговските взаимоотношения между Италия и България.
- Вече много фирми от Италия избраха българския пазар и преместиха своята дейност тук. Как работите с тях и може ли да се каже, че България е все по-предпочитано място за бизнес в Европа?
- България със сигурност е привлекателна страна за италианските предприемачи, които в последните години проявяват все по-голям интерес към страната, в търсене на нови търговски и инвестиционни възможности и привлечени от производствените разходи, които са едни от най-ниските в Европа. Заедно с насърчаването чрез различни инвестиционни облекчения, които предлага България, е важно да се засили промоционалната и маркетингова стратегия, която трябва да бъде по-агресивна в чужбина, особено в Италия, ако България желае да продължи да привлича интереса на италианските предприемачи.
На италианските фирми, които се обръщат към нашия офис в София и този в град Пловдив, който отвори врати наскоро, гарантираме пълно съдействие и консултиране за започването на предприемаческа дейност в България, услуги като бизнес и секторни проучвания, намиране на местни контрагенти, определяне на различните възможности в отделните сфери на бизнес, организиране на участия в най-значимите панаирни прояви в България, предоставяне на информация относно европейското финансиране посредством отдела на Камарата ”Международно сътрудничество, структурни фондове и програми на ЕС”.
Италианската търговска камара в България, в качеството си на частна асоциация, призната от италианското правителство и като част от международна мрежа от 81 търговски камари в 55 страни по света и от италианската система от камари (105 търговски камари), ще продължи и през 2015 г. да организира, в сътрудничество с българските институции в Италия и в България представяне на страната България в различни италиански региони с цел да подпомогне търговските и икономическите взаимоотношения между двете държави и да спомогне за създаването на търговски контакти между двете бизнес общества.
- Успяват ли българските и италиански фирми да се възползват от европейските фондове?
- В очакване сме на обявяването на следващите обществени поръчки. Това, което мога да Ви кажа е, че Камарата е особено активна по отношение на Европа чрез своя отдел „Международно сътрудничество, структурни фондове и програми на ЕС”. Тя подкрепя като предоставя услуги според конкретни нужди и изисквания, всички фирми, институции, местни администрации и асоциации, както италиански, така и български, за създаване на здрави партньорски отношения.
- Какво е за Вас България и кои частици от пъзела „култура и кулинария” успяхте да преоткриете?
- Хрумна ми идеален пример за съчетаване между култура и кулинарно изкуство, което обединява двете държави и което ние осъществяваме от две години насам, като преразгледахме една стара и позната на италианските и български любители формула – концертът Masterpiece of World Opera. Тази наша инициатива събра миналата година около 1.200 души в сградата на Софийската опера и балет, като получи патронажа на българските и италианските институции в България, както и Италианското председателство на Съвета на ЕС. Събитие, което имаше за цел да отпразнува традиционната култура, музикално изкуство и достиженията на кулинарията на Италия, нейната история, производство и територията, на която се раждат най-качествените италиански продукти. В контекста на това, че културата се съчетава и с умението да се храним добре и здравословно, етимологично произлиза от латинската дума “coltivare”.
Освен това вярвам, че и България притежава всички подходящи предпоставки за оценяването и преоткриването на природните, археологичните, културните забележителности и гастрономичните явления, на които имах възможност да се насладя, пътувайки из страната, и които могат да доведат до много по-голям поток от италиански туристи в България.
- Как изглежда типичният италиански ресторант и доколко създадените такива в България припокриват същността му?
- Може да се каже, че когато се говори за италиански ресторант в България, става въпрос за сертификат за качество „Марката за италианско гостоприемство – италианските ресторанти по света”, признат на международно ниво, който до сега е наградил над 2000 ресторантски структури по света. За да се получи този сертификат и да бъдат одобрени от оценяващия комитет, е необходимо да бъдат спазени 10-те Правила за италианско гостоприемство: Идентичност и отличителност, Гостоприемство, Настаняване, Кухня, Меню, Гастрономично предложение, Винена листа, Зехтин екстравърджин, Опит и компетентност и Продукти с марка контролирано наименование за произход и защитено географско указание.
От 2010 г. към сертификата проявиха интерес различни италиански ресторанти в България, на които всяка година се налага да докажат, че се придържат към параметрите, определени от Юнионкамере – Съюза на италианските камари по света. Понастоящем в страната ни има осемнадесет италиански сертифицирани ресторанти, в които може да се насладите на деликатесни продукти и да се потопите в италианска атмосфера. Това са ресторанти, които са под постоянен контрол от Италианската търговска камара в България, която следи за спазването на стандарта за качество на „Италианското гостоприемство” и за това дали се вкарват нови италиански продукти в менютата на тези заведения за всичките любители на традиционната кухня под марката Произведено в Италия.
Използвам случая да напомня, че сред италианските хранителни продукти, 23 не намират съперници на нито един международен пазар. Като започнем от пастата, домати и други зеленчуци, оцет и зехтин, до фасул и череши. Това са продукти, за които Италия се слави с най-голям дял от световния пазар. Разполагаме с още 54 продукта, за които сме на второ или трето място в същата категория. Въпреки фалшифицирането и нелоялната конкуренция чрез продукти с „италианско звучене”, ние сме на подиума в световната търговия с цели 77 продукта. Освен това сме най-силната страна в света по отличени продукти, с 269 продукти от контролирано наименование за произход, защитено географско указание и гарантиран традиционен специалитет (към които се прибавят 4.816 традиционни регионални специалитети), следвани от Франция: 207, и Испания: 162. Що се отнася до виното, Италия разчита на цели 332 контролирано наименование за произход, 73 контролирано и гарантирано наименование за произход и 118 с типично географско наименование. Относно еко продуктите: ние сме сред първите места в Европа по брой на фирми, сред първите в света по площ и среден годишен ръст.
Въпросите зададе: Мая ГЕЛЕВА
