Ако има нещо, в което американците са по-добри от всички останали, това е изхвърлянето на тонове годна за консумация храна годишно. Около 30-40% от храните, които се събират като реколта, обработват, произвеждат и транспортират до търговците на дребно в САЩ, в крайна сметка се изхвърлят неизядени. И всичката тази храна трябва да се изхвърли някъде. Голяма част от нея - около 30 милиона тона годишно се озовава в депа, където отделя в атмосферата метан, парников газ, който допринася за неблагоприятното изменение на климата.
За щастие, интересът към справянето с разхищението на храна е може би по-висок от всякога - правителството на САЩ обяви първата си национална кампания за намаляване на отпадъците миналата година, а за откриването на решение трябва внимателно да се разгледат много фактори. Според ново изследване, публикувано наскоро във вестник за маркетинг на хранителни продукти, един ключов въпрос е „изваден“ на масата.
Изследователи от Cornell Food и Brand Lab, заедно с Бразилската изследователска корпорация и базираната в Сао Пауло фондация Getulio Vargas смятат, че основен проблем е начинът, по който много семейства приготвят храна, голяма част от която се изхвърля неизядена, с цел да покажат привързаност към своите близки.
За да стигнат до това заключение, изследователите анализират съхранението на храна, приготвянето и изхвърлянето й, както и поведението на 20 домакинства със средни доходи от Ню Йорк. Те отбелязаха, че домакините - повечето от тях майки или баби - приготвят и сервират големи порции и разнообразие от храни и закуски за техните семейства, като своеобразен начин за показване на любов и грижовност, за да бъдат „добра“ майка или баба.
Водещият автор на вестника д-р Густаво Порпино обясни пред Huffington Post, че тази тенденция допринася значително за количеството на храната, която повечето домакинства изхвърлят – на стойност около 640 долара годишно на домакинство, както и моделите на преяждане и затлъстяване.
Водещият източник при отпадъчната храна на домакинствата, според вестника е останалата готвена храна, която се изхвърля неизядена, следвана от неизползваните изсъхнали сурови зеленчуци.
По ирония на съдбата, домакинствата с ниски доходи, изправени пред значителни бюджетни ограничения, могат да бъдат дори по-податливи на тенденцията да приготвят и да се запасяват с повече храна, отколкото е необходимо. Това е особено типично сред майките, които са се сблъсквали с недостига на храна в миналото, смята Порпино.
„Успокояващо е сервирането на храна в големи порции“, пише Порпино пред HuffPost по електронната поща“. Това е символиката на богатството и форма да се дистанцират от състоянието на бедност“.
За да се реши проблема, изследователите предполагат, че информационните кампании трябва да излъчват позитивни послания - особено от потенциалните финансови ползи при намаляване на хранителните отпадъци в дома. Те ще бъдат по-полезни, отколкото негативните послания, засрамващи семействата или просто кампании с цел да се повиши информираността за хранителните отпадъци.
В допълнение, изследователите подчертават значението на хранителните килери, складчета и мазета – 50% от участниците в проучването изтъкват, че поддържат такива, за да допълнят предлагането на храни на семейството си и да направят план за ястията през седмицата.
Тези усилия, смятат изследователите, не само могат да помогнат на семействата да изхвърлят по-малко храна, но също и да се хранят по-здравословно, тъй като те ще бъдат по-малко зависими от евтините, преработени храни.
„Трябва да се изготвят насоки, за да се ориентират домакините към здравословен избор, но също така да се купуват количества, подходящи за размера и броя членове на семейството“, добавя Порпино.
Норберт Уилсън, професор по икономика на селското стопанство и социология на селските райони в Университета Обърн, САЩ, който се специализира в изследвания на хранителните магазини, смята, че те могат да намалят отпадъците по по-прост начин, включително да предложат на клиентите да избират хранителните продукти.
Наличието на избор ще позволи на клиентите да се спрат на продукти, които най-вероятно ще консумират.
Обаче има и предизвикателства. Някои магазини се колебаят да приемат модела за избор на клиента, защото се страхуват, че това ще създаде различни нива на достъп за всички храни. Освен това магазините обикновено са управлявани от хора, на които могат да липсват както времето, така и обучението, необходимо, за да имат информация за храненето, планирането и самото приготвяне на храна.
Докато планирането на храненето е от ключово значение за намаляване на хранителните отпадъци, други експерти са посочили, че срока на годност на храните може да има голямо влияние. В усилията си да помогнат на потребителите, сенатор Ричард Блументал и конгресменът Чели Пингри представиха законодателство през месец май 2016 г., което да стандартизира етикетирането на храната.
Превод от английски: Емил АНГЕЛОВ,
The Huffington Post
