Кризите, свързани с продоволствената несигурност, са всъщност кризи на финансирането. Въпреки нарастващите нужди на най-уязвимите групи от продоволствена несигурност и недохранване и критичната роля, която агропромишлените системи играят в икономиките на повечето страни с ниски и по-ниски средни доходи, нито количеството, нито качеството на финансирането за трансформация на агропромишлените системи не се е подобрило съществено от последната Международна конференция за финансиране на развитието през 2015 г. Освен ако не бъдат проведени всеобхватни финансови реформи през 2025 г., гладът ще остане дълбоко вкоренен, особено в най-бедните страни.
Измина едно десетилетие, откакто световните лидери се събраха на Третата международна конференция за финансиране на развитието в Адис Абеба и, наред с други неща, се ангажираха да сложат край на глада и недохранването. По това време близо 800 милиона души бяха изложени на недохранване.
Днес нивото не се е променило много, тъй като днешните предизвикателства са още по-сложни, отколкото бяха през 2015 г. Развиващите се страни все още се борят с последиците от пандемията от COVID-19, климатичните сътресения са станали по-чести, а конфликтите – по-укоренени и широко разпространени. През 2023 г. 1 от 11 души е страдал от глад, като тази цифра е останала непроменена в продължение на три поредни години след покачването си по време на пандемията от COVID-19.
Тъй като всички пътища водят към Севиля, Испания, за Четвъртата международна конференция за финансиране на развитието, сега е моментът за по-смели и по-умни планове за финансиране на трансформацията на агропромишлените системи, основани на икономическите реалности на страните и хората, които са най-зависими от тях. Решенията съществуват и могат да бъдат приложени, ако има налични финансови ресурси.
Няколко страни със среден доход са успели да се възстановят от последните кризи чрез целеви програми и социални мрежи за сигурност. Програмата „Supérate“ в Доминиканската република, например, включва временни парични трансфери, активирани след природни бедствия като ураганът Фиона през 2022 г. В Египет, в отговор на инфлацията на цените на хранителните продукти през 2022 г. след началото на войната в Украйна, правителството разшири обхвата и стойността на своите водещи програми за парични трансфери, Takaful и Karama.
Въпреки това, страните с ниски и по-ниски средни доходи разполагат с ограничени средства за задоволяване на основните нужди от продоволствена сигурност и хранене, а външното финансиране – било то публично или частно – не достига до сектора и до най-нуждаещите се.
За правителствата на развиващите се страни е от решаващо значение да преразпределят съществуващите вътрешни финансови ресурси към междусекторни инвестиции, които могат да имат по-голямо трансформационно въздействие върху агрохранителните системи – на пресечната точка между развитието, климата и хуманитарното финансиране. Те могат да бъдат от реална полза за най-маргинализираните слоеве от селското население. Инструменти като замяна на дълг срещу развитие могат да помогнат на тези правителства да освободят съществено фискално пространство и да го пренасочат към финансиране на трансформацията на агрохранителните системи.
Но тази трансформация не може да се основава изцяло на тези правителства. В глобален контекст, белязан от съкращения на чуждестранната помощ за развитие, иновативни финансови инструменти могат и трябва да се използват за подкрепа на ангажираността на частния капитал, както вътрешен, така и международен, в трансформацията на агропромишлените системи.
В този контекст подходът на смесено финансиране е от ключово значение, тъй като позволява по-сложни и смели инвестиции в агрохранителните системи чрез използване на публичен капитал с ниска лихва за намаляване на риска и стимулиране на участието на частни финансисти. Зелените облигации стават все по-популярни, тъй като могат да мобилизират значителни суми капитал на международните пазари за инвестиции, които могат да ускорят трансформацията на агрохранителните системи, като например използването на възобновяема енергия в селското стопанство, възстановяването на деградирали земеделски земи и ефективното напояване.
Наборът от иновативни финансови инструменти е огромен, но изборът на инструмент остава ограничен от способността на дадена страна да получи достъп до търговски капитал и от ефективния ангажимент на всички участници в областта на финансирането на развитието.
С над един милиард души, заети в момента в агропромишлените системи, преговорите на тазгодишната Международна конференция за финансиране на развитието представляват поколенческа възможност за политиците, доставчиците на финансиране за развитие и частния сектор да променят решително курса. Реколтата на следващото десетилетие зависи от това.
