Изменението на климата оказва значително влияние върху продоволствената сигурност, особено в Централна Европа, където все по-често се наблюдават дълги периоди на засушаване. В отговор на този належащ проблем международен изследователски екип, ръководен от молекулярния биолог Волфрам Векверт от Виенския университет, проведе ключово проучване, в което се изследва естествената вариация между различните генотипове нахут и тяхната устойчивост на стрес от засушаване.
Резултатите са публикувани наскоро в специализираното списание The Plant Biotechnology.
Проучването хвърля светлина върху намаляването на генетичното разнообразие на растенията, което представлява сериозна заплаха за производителността на растенията и реколтата. Въпреки съществуването на около 7000 ядливи култури, две трети от световното производство на храни разчита само на девет вида.
„Тази тясна генетична база може да има редица негативни последици, като например повишена чувствителност на растенията към болести и вредители, намалена устойчивост към фактори като суша и климатични промени и повишена икономическа нестабилност“, обяснява Векверт. Той подчертава значението на поддържането на генетичното разнообразие в селското стопанство за адаптиране към бъдещите климатични предизвикателства.
Понастоящем нахутът не е сред основните култури в световната диета. Въпреки това изследователският екип провежда полеви експерименти в град Виена, като отглежда различни сортове нахут в условия на засушаване. Резултатите им показват, че нахутът, бобово растение с високо съдържание на протеини, може да бъде жизнеспособна алтернатива в системите за отглеждане на зърнени култури, особено в градските райони.
„Различните сортове и диви видове показват много различни механизми за справяне с постоянния стрес от засушаване. Тази естествена генетична изменчивост е особено важна, за да се противодейства на изменението на климата и да се осигури оцеляването на растението“, казва Векверт.
В изследването е използван индекс на чувствителност към стрес (SSI) за оценка на въздействието на засушаването върху добива, като са идентифицирани генотипите, които се представят най-добре и най-зле при стрес.
Водещият автор Палак Чатурведи доразвива методологията им, като заявява: „В нашето проучване използвахме индекс на чувствителност към стрес (SSI), за да оценим въздействието на стреса от засушаване върху добива“, което позволи идентифицирането както на устойчиви, така и на чувствителни генотипове.
В изследването са използвани усъвършенствани техники, включително изкуствен интелект и многомерна статистика, за да се открият генетични маркери, които повишават устойчивостта към суша.
Уекверт заяви, че бобовите растения като нахута, с високото си съдържание на протеини и устойчивост на засушаване, са „храна на бъдещето“, като добави, че включването на по-голям дял бобови растения в селскостопанските системи на дадена страна подобрява цялостната ефективност на използването на азот.
