Кръглата маса на 16 септември 2021 г. стартира в Голяма конферентна зала на Университета със „Законодателство, политики и инициативи за насърчаване на устойчивото потребление на храни“ с модератори проф. д-р Даниела Иванова и доц. д-р Стилиян Стефанов.
Д-р Димитър Димитров, Министерство на земеделието, храните и горите, Дирекция ПАВ изрично подчерта необходимостта от нов Закон за агрохраните, които да се преразгледа и публикува. Има основание за изцяло нови наредби за интернет търговията, за съдържанието и графичното оформление на транспортните средства, хранителното банкиране и контрол, маркировки. Важно е как да бъдат маркирани и неопакованите храни и кетъринга. Защото е важно не само съдържанието на алергени, но и срок на годност, производител, наименованието на храната. Тази информация трябва да е поставена в близост до храните или при поискване на клиента.
Необходима е и наредба за бързо замразените храни, при частично дехидратирани млека за консумация. Документално трябва да се регламентират имитиращите продукти и училищното хранене. Предстои наредба и за хранителните добавки, които са на границата между лекарствата и храните.
Интерес предизвика презентацията на д-р Росен Малчев от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), Дирекция Контрол на храните, подкрепена с данни от европейската комисия.
Александър Иванов от Министерство на околната среда и водите подчерта необходимостта от стратегия за преход към кръгова икономика и намаляване загубата на храни 2021-2026 г. Очаква се и Национален план за управление на отпадъците 2021 – 2028 г. Необходими са и кампании за разясняване на понятията „най-добър до“ и „годен до“ на хранителните продукти. Необходимостта от съдове за домашно компостиране.
Цвета Братанова, изпълнителен директор GS1 България коментира нуждата от стандарти за споделяне на бази данни, електронен обмен на данни.
По разискваните теми говориха и доц. д-р Ваня Иванова, Университет за национално и световно стопанство и доц. д-р Антоанета Стоянова, Икономически университет – Варна.
Вторият панел „Добри практики за налагане на устойчиви потребителски модели на храни и намаляване на хранителните отпадъци в България“ бе с модератори проф. д-р Елка Василева и доц. д-р Нина Типова.
Елисавета Пъндева бе представителят на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“, която разказа, че домакинствата в Европа изхвърлят 88 млн. тона храна годишно. Всъщност 53 процента от разхищенията на храна у нас са в домакинствата, а не в хотелите и ресторантите. Причините са в неточното пазаруване, съхранение, заблуда в етикетите „годен до“. Проведени са открити уроци с подреждане на интерактивен хладилник с магнитчета/макети на храни, много добре възприети от младите хора и от млади семейства с деца.
Д-р Богомил Николов, Българска национална асоциация „Активни потребители“ също взе дейно участие с навременните си коментари.
Г-жа Гергана Димитрова, мениджър корпоративни комуникации в Кауфланд България потвърди необходимостта от прецизно изчисляване нуждите на всеки един магазин, защото притежават общо 64 магазина и 200 000 артикули. Необходим е непрестанен мониторинг и в Централен склад, за счупени и наранени палети с храни. Съответно – намалени цени с цел реализация на тази продукция, както и дневни артикули с по-ниски цени.
Кръглата маса успя да изпълни мисията си – да проучи мненията на експерти от различни институции, от академичните среди, неправителствени организации и бизнеса по отношение на устойчивостта на хранителната система, осигуряването на здравословна и безопасна храна, намаляване на хранителните отпадъци, необходимостта от маркировки, закони и наредби за налагане на устойчиви модели на потребление на храна в България.
Анета РАНГЕЛОВА
