Интервю с Нейно превъзходителство Листиана Оперананта, посланик на Индонезия в България, Албания и Северна Македония

Листиана Оперананта е дипломат с огромна кариера в Индонезийското Министерство на външните работи, която тя стартира през 1997 г. след предедходната си работа в индонезийските медии. Родена е в Бандунг, Западна Ява. През 1994 г. завършва Международни отношения в Парахянганския католически университет. Той е един от водещите частни индонезийски университети. През 2000 г. придобива магистърска степен по политически науки в Индонезийския университет. През това време активно служи в министерството.

Преди назначаването й за Посланик на Република Индонезия в Република България е била Генерален консул на Индонезия в Пърт, Австралия. В министерството е заемала различни стратегически позиции, с постове в индонезийските посолства в Лондон, Обединеното Кралство, и в Уелингтън, Нова Зеландия. С обширни познания за връзките с медиите и публичната дипломация, правейки я ценна в промотирането на индонезийския имидж и интереси в чужбина. Женена е за Адриан Мунанто, с две дъщери. 

- Ваше Превъзходителство, как се чувствате в България, една от първите европейски държави, признали независимостта на Индонезия?

- Наистина се радвам да живея и работя в България. Високо ценя приятния климат с различни сезони и преди всичко топлината и гостоприемството на българите, които ме накараха да се почувствам добре дошла още от самото начало.

Въпреки, че в началото езикът е бариера, след една година в София, мога високо да оценя скритите съкровища, които София и други български градове предлагат. Обичам софийските паркове, където човек може да види хора, които се забавляват. Такива мили сцени можем да наблюдаваме и в Индонезия. 

Съществува и една специална, почти романтична историческа връзка между нашите две страни. България беше една от първите европейски държави, които признаха независимостта на Индонезия. Нашият пръв президент Сукарно посещава България още през 1961 г. Индонезийците не са забравили този факт на приятелство. Това придава на моята работа тук по-дълбок смисъл и е солидна основа, когато празнувахме през тази година 70-годишнината от дипломатическите връзки.

- Радваме се, че Индонезия като най-голямата икономика в Югоизточна Азия, е стратегически партньор на България. Статистиката е доста обнадеждаваща. Още през първите 6 месеца от 2026 г. двустранният стокообмен е нараснал с над 155% спрямо същия период на миналата година.

- Удоволствие е за мен да отбележа огромното нарастване на стокообмена между нашите две страни. Двустранната търговия през периода януари – юли 2026 г. достигна 138.7 милиона, над 42.26% в повече спрямо 97.5 млн. през същия период на 2025 г.

Индонезия доставя на България ключови суровини за индустрията, алуминий, желязо и стомана, което възлиза на почти три четвърти от нашия износ, както и какао, кафе, олио, растителни масла, включително палмово, екзотични подправки и каучукови изделия.

България, от своя страна, доставя на Индонезия пшеница, подправки като анасон и кориандър, тютюн, антибиотици. Ние не се конкурираме, а взаимно задоволяваме нашите потребности. Това взаимно допълване движи нашата търговия и ни дава солидна база за по-нататъшен растеж.

Инвестициите представляват най-големият неразработен потенциал. Българските инвестиции в Индонезия възлизат на 5.59 млн. щатски долара за периода 2021-2025 г., докато индонезийските в България до края на 2025 г. станаха 0.4 млн. евро.

Тези цифри са доста скромни и не отразяват ясно реалния потенциал на нашето партньорство. Развитието на двустранното инвестиране трябва да бъде приоритетно през идните години, особено в хранителната индустрия, включително и халал продуктите, както и в секторите, където България има пазари.

Ние активно рекламираме индонезийската кухня в местни ресторанти и хотели с индонезийски готвачи, работещи тук, в България. Организираме и изложби в художествени галерии и музеи. Работим и с кафета и други питейни заведения, за да промотираме нашите изтънчени селекции от кафе.

Наскоро участвахме в Лунарния фестивал и имахме наша рисунка на стената в подлеза на „Иван Вазов“ в рамките на Софийския урбанистичен фестивал.

- В каква посока ще продължи дългогодишното сътрудничество между двете страни според Вас, което е от 70 години насам?

- Седемдесет години приятелство ни създават солидна основа. Нашата задача сега е да направим тази връзка още по-конкретна и ориентирана към по-добри резултати. Ще се фокусираме върху задълбочаването на политическия диалог и разширяване на инвестициите. Искаме да дадем нов живот на нашите двустранни икономически механизми за коопериране като открием нови логистични връзки през портовете във Варна и Бургас. 

Има голям потенциал в много области: селско стопанство и храни, индустрия, инфраструктура, халал сертификат, туризъм, образование, култура и обмен на информация. Така нашите две страни могат да заемат взаимни стратегически позиции. Индонезия може да служи за български мост към АСЕАН, един пазар от почти 700 млн. души, докато България може да бъде индонезийска врата към Балканите и към целия Европейски Съюз.

За нашето Посолство дипломация означава построяване на мостове между хората и институциите. Това не е просто един обмен на взимане и даване, а партньорство, базирано на споделен опит, взаимни интереси и възможности. В този дух ще продължим да промотираме Индонезия в България, да окуражаваме търговията и инвестирането и в двете посоки, както и да посещаваме индустриални зони и икономически центрове в цялата страна. Така ще открием нови възможности за коопериране.

И двете страни в момента работят под един осезаемо различен ъгъл на сътрудничество и нетуъркинг, за да се приспособим към технологиите и геополитическата динамика. Нищо никога не е едно и също или постоянно. Именно за това Посолството винаги, и то с голямо желание, търси нови възможности за коопериране, главно в дигиталния и технологически сектор. Виждам, че България има предимство в Източна Европа, докато Индонезия също се развива с бързи темпове.

- Като медия от хранителната индустрия ни интересува и сътрудничеството в областта на халал продукцията и получаването на необходимия сертификат за България.

- Халал кооперирането между нашите две страни вече направи важна крачка напред. На 28 септември 2026 г. в Джакарта индонезийската осигурителна Агенция за продукта халал (BPJPH) подписа Меморандум за разбирателство с Главния мюфтийски офис на Република България. 

Договорът осигурява халал продуктите, улеснява обмена на знания и опит и създава мрежа между институциите и бизнеса и в двете страни.

Направихме и още няколко следващи крачки, които да предприемем заедно. Това ще начертае позитивна траектория от различни ъгли на връзките, които нашите две страни преследват. Искаме да ускорим развитието като планираме нашите 70 годишни връзки да се увеличат с още 70.

За Индонезия това коопериране ще разшири международната мрежа на халал храните в световната халал екосистема. За българските производители се отваря по-широк път към индонезийския пазар. Това е територия на най-голямото световно мюсюлманско население и достъп до по-широките халал пазари на АСЕАН и др.

Окуражаваме българските производители на храни, които се интересуват от износ в Индонезия, да влязат в контакт с Главния мюфтийски офис и с нашето Посолство, което ще бъде така любезно да им помогне за процеса на сертифициране. 

- Доколкото зная, наскоро се направи пробив с вноса на кафе у нас. И какво от българската кулинария Ви допада най-много?

- Износът на индонезийско кафе за България се състои изключително от зелени зърна, които са сурови и после се пекат и обработват тук, в България. През 2023 г. търсенето рязко нарасна. Този растеж продължи през 2024 г., показвайки как бързо индонезийското кафе печели почва на българския пазар. През 2025 г. износът достигна 6.5 млн. щатски долара, с 16.26% повече от предишната година. Индонезийското кафе достигна 1.94% от българския пазар.

Ние гледаме на това по-скоро като на временно състояние, отколкото като на тенденция. Има още много голямо пространство за развитие, особено за преработените продукти като печено кафе и разнообразните специални сортове кафе като Гайо, Мандайлинг, Торая, Кинтамани и Ява, които все още изобщо не са внасяни в България. Всъщност това е една възможност, чрез която се надяваме да се развиват съвместно българският и индонезийският бизнес.

Въпреки, че това е част от икономическото регулиране, Посолството продължава нашите програми за промотиране на кафе с няколко партньора тук, в България. Една от нашите цели е да използваме устойчивото нарастване на търсенето на кафе като пилотен проект за логистика и складирането на индонезийски продукти в Източна Европа, особено в България. Вярваме, че когато можем да осигурим подходяща връзка, за да доставяме нашите продукти, като кафе или други подобни от областта на Югоизточна Азия, географската отдалеченост вече няма да бъде предизвикателство за двата региона.

Що се отнася до българската кухня, наистина дойдох тук, за да й се наслаждавам. Моите любими неща са хлябовете и тортите. Харесвам и баница с ябълки, щрудел. Въпреки, че не е хранителен продукт, използвам българското розово масло в моя ежедневен тоалет.

Вярвам, че храната е един от най-добрите начини за хората да се опознават едни други. Надявам се българите да имат повече възможности да се порадват на индонезийски ястия като ренданг, наси горенг и сатай. Посолството промотира индонезийската кухня с наши партньори по време на фестивали и седмици на чуждестранната кухня в кафенета, ресторанти и хотели. Това е един успешен начин да опознаете нашата кухня, както се казва, храната може да „утъпква пътя до сърцата на хората“. Надявам се да можем взаимно да докоснем сърцата си чрез повече инициативи.

Интервюто взе: Мая Гелева