Най-новите данни относно облъчването на храни в Европа показват, че прилагането на тази технология продължава да бележи спад. Всяка година държавите членки изпращат до Европейската комисия резултатите от проверките, извършени в съоръженията за йонизиращо облъчване, включително категориите и количествата третирани хранителни продукти и използваните дози, както и констатациите от проверките на етапа на предлагане на пазара. Важно е да се отбележи, че процесът на облъчване не води до радиоактивност в храните, което е често срещано опасение сред потребителите.
Наскоро публикуван доклад, обхващащ периода от януари 2022 г. до декември 2023 г., разкрива текущото състояние на сектора. В момента в 13 държави членки на ЕС работят общо 23 одобрени съоръжения, като през разглеждания период не са затворени предприятия. Франция и Германия разполагат с по пет обекта, докато България и Нидерландия имат по две съоръжения. По един обект функционира в Испания, Белгия, Чехия, Хърватия, Естония, Италия, Унгария, Полша и Румъния.
Данните за количествата третирани храни потвърждават низходящата тенденция. През 2022 г. и 2023 г. в държавите членки на ЕС са облъчени почти 4200 тона хранителни продукти. Тази цифра е значително по-ниска в сравнение с предходните периоди, когато са регистрирани 5029 тона за 2020-2021 г. и над 7832 тона за 2018-2019 г. Основната част от дейността е съсредоточена в Белгия, където са обработени 2934 тона, което представлява близо 70 процента от общото количество облъчени храни в Европа. Германия заема второ място със 734 тона, докато в Румъния са третирани едва 8 тона.
Основните стоки, които преминават през този процес, включват замразени жабешки бутчета, сушени ароматни билки, подправки и зеленчукови консерви, както и механично отделено птиче месо. Облъчването се използва предимно за санитарни и фитосанитарни цели, като основната му задача е да унищожава патогенни бактерии като Салмонела, Кампилобактер и Ешерихия коли, които могат да причинят хранителни отравяния. Технологията служи и за елиминиране на организми, вредни за растенията или растителните продукти, като насекоми и други вредители. Освен това тя се прилага за забавяне на зреенето на плодовете, спиране на покълването на зеленчуците и удължаване на срока на годност. Въпреки предимствата си, облъчването не може да замени правилното боравене с храната, а облъчените продукти все още изискват подходящо охлаждане и термична обработка преди консумация.
Контролът на пазара остава строг, като всяка облъчена храна или съставка трябва задължително да бъде етикетирана с надпис „облъчено“ или „третирано с йонизиращо лъчение“. През последния отчетен период са анализирани общо 7205 проби от 20 държави членки за откриване на нерегламентирано облъчени храни на етапа на продажба. Повече от 60 процента от тези проверки са извършени в Германия. Някои държави като Кипър и Гърция не са извършили проверки поради липса на лабораторен капацитет, а в Естония и Дания също не са регистрирани инспекции. Основният фокус на тестването е бил върху билки и подправки, следвани от зърнени култури, семена, зеленчуци и плодове.
Общо 51 проби са се оказали несъответстващи на изискванията, а за 105 са получени неубедителни резултати. Нарушенията са свързани основно с неправилно етикетиране и използване на забранени методи на облъчване. Въпреки това процентът на несъответствие е малко по-нисък в сравнение с периода 2020-2021 г. В глобален мащаб практиката варира, като например в Съединените щати Агенцията за контрол на храните и лекарствата е одобрила за облъчване широк спектър от продукти, включително говеждо и свинско месо, ракообразни, пресни плодове, спанак и яйца. В Европа обаче фокусът остава по-тесен и строго регулиран, като статистиката показва ясна тенденция към намаляване на разчитането на този метод за консервация.
Източник: Food Safety News
