Изследването, публикувано в PLOS One, предоставя убедителни доказателства чрез цялостно секвениране на генома на P. infestans и неговите близки родственици Phytophthora andina и Phytophthora betacei. Откритията потвърждават, че районът на Андите е служил като гореща точка за видообразуване, където тези видове са еволюирали заедно в продължение на хиляди години.
„Това изследване решава дългогодишния дебат за произхода на P. infestans“, казва д-р Жан Ристайно, почетен професор по растителна патология в NC State. „Андите очевидно са еволюционната люлка на този опустошителен патоген.“
Глобалната заплаха от P. infestans
Известен най-вече с това, че е причинил ирландския картофен глад през 1840 г., P. infestans продължава да заплашва селското стопанство в световен мащаб, причинявайки късно измръзване при картофите и доматите. Въпреки че дивите мексикански видове картофи, като Solanum demissum, се използват от десетилетия за отглеждане на устойчиви култури, това ново проучване подчертава значителните генетични различия между P. infestans и свързаните с него мексикански патогени, като P. mirabilis и P. ipomoea.
„Данните ни показват, че миграциите на P. infestans водят началото си от Андите и се разпространяват на север, включително в Мексико, преди да нанесат поражения в Европа“, казва съавторката Алисън Кумбър. „По-скорошният генетичен обмен между Южна Америка и Мексико подчертава влиянието на съвременните търговски и селскостопански практики.“
Спешни последици за селското стопанство
Проучването също така поражда опасения относно въздействието на изменението на климата върху дивите видове картофи в Андите, които могат да притежават важни гени за устойчивост в борбата с P. infestans. Тъй като засушаванията се засилват на по-голяма надморска височина, тези диви видове са изправени пред риск от изчезване.
„Трябва да действаме бързо, за да проучим тези диви картофи, преди да загубим жизненоважен ресурс за отглеждане на устойчиви на болести култури“, добавя Ристайно.
Нова глава в растителната патология
Откритията не само разрешават една историческа загадка, но и предоставят важни идеи за земеделската наука. Като разбират еволюционната история на патогена, изследователите могат по-добре да насочат стратегиите за предотвратяване на разпространението му и намаляване на въздействието му върху глобалната хранителна сигурност.
Това изследване подчертава значението на биоразнообразието и международното сътрудничество в борбата с болестите по растенията, като своевременно напомня колко взаимосвързани са станали селското стопанство и промените в околната среда.
