Една от най-важните мазнини с изключително значение за човешкия организъм, като специфична единица на клетъчните мембрани е лецитинът. Основните активни компоненти в него, придаващи му ползи за нашето тяло, включват холин, фосфатидилинозитол, фосфатидилхолин, глицерофосфат и др.
В хранителната индустрия например има специални млечни продукти, които са нарочно обогатени с лецитин. Той самият е и емулгатор, често използван е и в шоколадите и шоколадовите изделия, добавя се в маргарините, за да не пръска горещата мазнина, действа и като антиоксидант.
Лецитините са мастно разтворими вещества, спадащи към групата на естерите. Те са особено богати на наситени мастни киселини, и предимно на линолова киселина.
В животинския организъм се образува в малки количества. Поети чрез храната се разпадат на важни компоненти като холин, инозитол (витамин В8), линолова киселина и фосфат. Освен това яйчният жълтък, соята, дрождите, покълналото жито, морските дарове, карантията и месото са важни храни, които го съдържат.
Добиването на лецитина е от растителни вещества - напр. като страничен продукт при обработката на соя, от жълтък или от слънчоглед. Висококачественият лецитин най-често се добива от соята, той има предимството да е богат на ненаситени мастни киселини и не съдържа холестерол.
Химически промененият лецитин разширяват спектъра му на приложение, придава му по-богати качества като емулгатор и дори може да издържа на топлина.
„Задачи“ в организма
Той играе роля и за храносмилането на мазнините, тъй като емулгира в кръвта липиди, които могат да бъдат усвоени в организма. Също така активира транспортирането на мазнини към тялото от черния дроб.
Имайте предвид, че при една рестриктивна диета се поема твърде малко лецитин.
Той също понижава нивото на холестерина като активира ензими, които го разграждат. Има и действие, което пази съдовете от артериосклероза, превенция при инсулт. Дневно са необходими 5 г лецитин, но средно от храната ни трябва около 1 гр.
Лецитинът е важен фактор за разтваряне на холестерола в жлъчния сок, за да не се образуват камъни в нея. Уплътнява лигавицата на червата, а в случаи на колит при прием на лецитин, може да се забележи значително подобрение. Тогава е добре да се взема под формата на микрокапсули.
Скъсява значително времето за регенерация на мускулите при активни спортисти. Тъй като обаче храните, богати на мазнини, съдържат и холестерол, може да се приема в продължение на няколко седмици като хранителна добавка.
Лецитин е изолиран за първи път през 1845 г. от френския химик Theodore Gobley, като през 1850 г. го назовава лецитин, което в превод от гръцки буквално означава яйчен жълтък (химикът е изолирал субстанцията за първи път именно използвайки яйчен жълтък). Едва през 1874 г. е проучена пълната химична формула на съединението и са проучени особености в структурата му. Химикът с помощта на многобройни експерименти доказва, че субстанцията може да бъде изолирана от най-различни източници.
Препоръчва се използването на натурален лецитин, но при много пациенти по различни причини (хранителни навици, заетост) се назначава прием под формата на добавки.
Нарастващата популярност на хранителните добавки с лецитин се дължи на многобройните му ползи за организма, някои от които са подплатени с достатъчно научни изследвания, докато за други резултатите се основават на научни хипотези и експерименти с животни (за някои от предполагаемите здравни ползи са необходими допълнителни изследвания и проучвания с хора с достатъчно големи мащаби).
Към едни от най-често коментираните благоприятни ефекти и ползи от приема на лецитин се включват следните:
• подобряване на липидния профил и сърдечно-съдовото здраве, намаляване рисковете от развитие на атеросклеротични промени и подобрява сърдечно-съдовото здраве;
• подобряване на дейността на черния дроб и храносмилането и при чернодробни увреждания;
• възможни ползи от приложението на лецитин при пациенти с различни форми на деменция, както и при болест на Алцхаймер;
• подобряване на имунния статус.
сп. ХИ&Т
