Село Ковачевица се намира в Западните Родопи, на 23 км от Гоце Делчев и на около 200 км от София. Селото е разположено на река Канина, в долината на която се намира единственият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

Ковачевица възниква след 1656 г. при опитите за помохамеданчване на българското население в Родопите, когато малка част се заселва в по-непристъпните части на планината. Казват, че селото е било и един от центровете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в края на XIX и началото на ХХ век.

Заради типичната си архитектура през 1977 г. в брой 73 на Държавен вестник селото е обявено за исторически и архитектурен резерват. Неслучайно тук са заснети 28 български филма, сред които „Мера според мера“, „Мъжки времена“ /в кръчмата гордо стои снимка с автограф от Григор Вачков/, „Бяла магия“, така че в някаква степен тук е Меката на българския исторически филм, правен през социалистическата епоха. Характерните двуетажни и триетажни каменни къщи с издадени горни етажи са построени през XVIII век, а много от тях днес са добре ремонтирани. Разбира се, има и неподдържани, приличащи на тотално изоставени от близките си старци.

Храните тук са не просто домашно приготвени, но и продуктите за тях са домашно отгледани. Кръчма „Братята“ например е обогатила своето меню с над 80 продукта собствено производство. Местните шедьоври за мезе са за истински ценители - старец, луканка с цели парчета месо, домашен суджук, телешка и свинска пастърма, създърма, шарена сланинка на няколко пласта.

Тези колбаси заедно със сушеницата – обезкостено месо, посолено с едра морска сол се сушат. Обикновено на втория ден месото се сваля, почиства се от солта, потапя се във вряла вода и отново се закача да се изсуши на сенчесто и проветриво място в нещо като шкаф, обградено с мрежа за проветрение. Самият климат и бързото проясняване и слънце след мъгла и буря, на което станахме свидетели, са подходящи за формиране уникалния вкус на местните колбаси.

Тук можете да стартирате своя обяд или вечеря обикновено с топеница, лютеница или кьопоолу собствено производство, да загреете с шкембе чорба с дребни горски гъбки, копривена или спаначена чорба, ароматна леща или агнешка такава. Истинските пържени картофки на тиган, прясната пъстърва са изкусителни. По всяко време се приготвя и печен джолан. Затова и на обяд като по часовник пристигат някои от чуждоземците – двама италианци, двама англичани, един австралиец, гърци от съседство. Със сигурност са избрали това кътче от България за свое местообиталище и заради невероятните гозби, сервирани до бумтящата печка или огнище.

По принцип родопската домакиня винаги е могла да разнообразява ястията си въпреки суровите планински условия, като съчетава картофи с фасул, зеле с ориз, алабаш с картофи, фасул и леща с картофи, баница с ориз и други съчетания, понякога немислими от днешна диетологична гледна точка. Много характерни са и ковачевските домашни кюфтета и кебапчета понякога от три вида месо. Могат да се приготвят сърми от кисело зеле с ориз и малки парченца сланинка или саздърма в тях. А с какво да се подкрепите като напитка, какво ще кажете за сладко малиново вино или смокинова ракия?

Сладко от горски плодове с местни катми или мекици за закуска, сок от бъз, боровинков или малинов сок, билков чай, цедено домашно кисело овче или краве мляко със сладко от ароматни горски ягоди могат прекрасно да оформят планинската ви закуска. Отново направени от ловките и неуморни ръце на местните семейства през лятото. Влизането в мазето-хранилище на местната кръчма „Братята“ трудно би могла да бъде заснета триизмерно без камера в своята ширина и дълбочина на изобилие като пещера от „Хиляда и една нощ“. Характерна за този район е и сладката сиропирана баница с локум за десерт, която нито за миг не съжалихме, че поръчахме. Моята баба също я приготвяше с разбити на пухкав крем яйца и захар за плънката, заедно с парчета локум и орехи, с предварително извадено от хладилника масло и ванилия. Доста напомня приготовлението на баклавата и също като нея се залива с горещ сироп, след като се изпече, леко изстине и се нареже на цилиндрични парчета.

Родопската кухня се приближава към съвременната диетична кухня, защото топлинната обработка се извършвала чрез варене, печене и задушаване и много рядко чрез пържене. Продуктите се съхранявали чрез сушене, осоляване и заравяне в земята (картофи, моркови, цвекло и др.). За подправки се използували магданоз, джоджен, червен пипер, чубрица. Употребяват се в големи количества орехи и чесън.

Сред интересните обекти за посещение в селото е и църквата „Св. Никола”, която е построена през 1847 г. През 1900 г. към нея е изградена и четириетажна камбанария.

Наричат селцето „каменна приказка“, „магията Ковачевица“, но всичките определения са недостатъчни и е добре поне веднъж в живота си истинският българин да посети този регион. И ако случайно патриотичните му чувства са притъпени, то поне да бъде воден от чисто човешкото си любопитство или жажда за пробване на добре забравени старинни специалитети.

Текст и снимки: Анета РАНГЕЛОВА