Митът: Компонентите в съдържанието на хранителните продукти са създадени, за да информират потребителите какво се съдържа в продукта. Реалността: списъкът от съдържани продукти се използва от производителите, за да заблуди потребителите, че продуктите са по-здравословни и с по-добро качество, отколкото е наистина. Тази статия сондира най-често срещаните трикове на хранителната индустрия и съдържа полезни съвети за това, как да четем съдържанието с подходящата нота скептицизъм.
Ако информацията върху опаковката на продукта изброява всички субстанции, които съдържа, то как биха могли да бъдат подведени потребителите?
Един от най-често използваните трикове е споменаването на захарта в средата на листата, така че да не се появи в първите три, привличащи вниманието съставки. Например, даден производител може да използва комбинация от сукроза, високофруктозен царевичен сироп, кафява захар, декстроза и др., за да е сигурен, че никоя от тези съставки не е в достатъчни количества, че да попадне в предните позиции на списъка (припомняме, че съставките са подредени според тяхната пропорция, започвайки с най-застъпената). Друг трик е подплатяването на съдържанието с чудесно звучащи съставки, които поставени в края на листата задържат вниманието, а всъщност са в толкова малки размери, че не биха могли да окажат никакво влияние върху продукта. Например добавянето на спирулина (хранителна добавка, на основата на Cyanobacteria с високо протеиново съдържание) в края на листата е практически безмислено, тъй като не се съдържа достатъчно спирулина, за да има някакъв ефект. Трети трик, използван от производителите, е скриването на опасна съставка зад невинно-звучащо име. Високо канцерогенната съставка sodium nitrate, например, звучи напълно необезпокояващо, но е документирано, че може да причини редица ракови заболявания. Имената на хранителните продукти могат да съдържат думи, които описват съставки, които въобще не се съдържат в продукта. “Cheese cracker” (бисквити с вкус на сирене), например, не е нужно да съдържа сирене или пък някой плодов продукт не е необходимо да съдържа дори и минимално количество плод. Тези имена са създадени, за да осигурят продажба на продукта, а не да опишат съдържанието му. Няма изискване в информацията на етикета да се включват химични контаминанти, тежки метали, biophenol-А, перхлорат и други токсични субстанции. Изискванията за изписване на съдържанието на продуктите са създадени със съвместни усилия между правителството и частния сектор. В началото производителите на храни са отказвали да изпишат каквито и да били съставки от продукта, тъй като оповестяването им може да разруши техния бизнес поради издаването на техните “тайни рецепти”. Ето защо и до ден днешен няма изисквания за включване на различни химични добавки, пестициди, тежки метали и други субстанции, които оказват влияние върху здравето на потребителя. Дълги години хранителните компании са се борили срещу отбелязването на наситените транс-мастни киселини (trans fatty acids), но след оспорвани дебати и намеса на здравни асоциации в САЩ FDA (The Food and Drag Administration) е принудена да ги задължи. Въпреки това хранителните компании измислят начин за манипулация и в това отношение. От FDA отварят вратичка, позволявайки при наличие до 0.5 грама транс-мастни киселини да се отбелязва 0% съдържание върху опаковката. Експлоатирайки тази възможност, компаниите редуцират размера на порциите за сервиране до постигане на 0.5 грама за порция. След което те шумно обявяват на предната страна на опаковката 0% транс мазнини. Всъщност продуктът може да изобилства от тях, но порциите са редуцирани до размери, подходящи по-скоро за храна на катерици, отколкото на хора. Така например, производител на сладки може да твърди, че една сладка е цяла порция, но едва ли има някой, на когото да е достатъчна само една. Полезни съвети при четене на листата с хранителни съставки:
1. Запомнете, че съставките са подредени според пропорцията им в продукта. Това означава, че първите 3 съставки са по-определящи от всички останали и те са това, с което всъщност се храните.
2. Ако в съдържанието има наличие на дълги, химично-звучащи думи, които дори не бихте могли да произнесете, то по-добре ги избягвайте. Придържайте се към съставки, които познавате, особено когато става въпрос за хранителни продукти.
3. Не се заблуждавайте от въображаеми билкови съставки, които се появяват в края на списъка, защото в повечето случаи количеството им клони към 0.
4. Помнете, че в съдържанието не е задължително да са включени химичните съставки. Най-добрият начин да избегнете поглъщането на токсични химикали е да си купувате произведени без употреба на изкуствени торове и пестициди продукти или пресни, минимално обработени храни.
5. Не се подвеждайте, мислейки, че кафявите продукти са по-здравословни от белите. Кафявата захар е трик за привличане на вниманието, просто кафяво оцветена бяла захар с добавени аромати. Кафявият на цвят хляб не винаги е по-здравословен от белия, освен ако не е пълнозърнест. Производителите в България често добавят какао за оцветяване, което го прави дори опасен за диабетиците.
6. Бъдете нащрек за измамливо малки порции за сервиране. Производителите на хранителни продукти използват този трик, за да редуцират броя на калориите, количеството захар и мазнини, които потребителите смятат, че се съдържат в продукта.
Превод от английски: Момчил РУСЕВ
| < Prev | Next > |
|---|
