ХИ&Т

Все още на биогоривата се гледа само като на алтернатива на конвенционалните горива, но в контекста на нарастващите цени на горивата, тяхната практическа изчерпаемост и глобалните цели за намаляване емисиите на парникови газове и опазване на околната среда, биогоривата излизат на една нова по-предна позиция – горива на бъдещето.

- Растителни мазнини (получени от рапица, соя, слънчоглед и др.), могат да бъдат преработени и използвани като заместител на дизеловото гориво по два начина: смес на конвенционален дизел и чист биодизел.

- Захарно цвекло, зърнените култури и други растения, които могат да бъдат подложени на ферментация за производство на алкохол (биоетанол) и да бъдат използвани като добавка към бензина, като гориво в чист вид или като добавка към бензина след преработка до ЕТБЕ с помощта на изобутен (субпродукт на рафинирането). През 90-те години започва промишленото производството и използването на биогорива в някой европейски страни, като в следствие на провежданата активна политика, главно от гледна точка на сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда, това производство бележи значителен ръст.

В изпълнение на основните стратегически цели през 2003 г. ЕС прие Директива 2003/30/ЕС за насърчаване използването на биогоривото и други възобновяеми енергийни източници в транспорта. Директивата изисква, страните членки да гарантират минимален дял на биогоривата от използваните горива в сектор транспорт, като си поставят национални индикативни цели, в съответствие с референтните цели на Директивата – 2% от горивата, използвани в сектор транспорт през 2005 г. и нарастване на този дял до 5,75% през 2010 г.Страните членки за свободни да изберат политиката и мерките, които ще бъдат въведени за изпълнение на националните индикативни цели. Като се задължават да съставят и представят на Европейската Комисия ежегодни доклади за реализирания прогрес. Европейската комисия започна наказателни процедури срещу седем страни-членки, които са заложили в своите законодателства без основания проценти, много по-ниски от тези в директивата.България притежава отлични природни условия за развитие на селскостопанския и горския сектор. Обработваемите земи представляват около 4.9 милиона хектара или 44% от общата територия на страната.Благоприятният климат за производство на различни култури и наличието на селскостопански земи, както и на традиции по принцип са предпоставки за добре развито растениевъдство и животновъдство.

Обработваемата земя в България възлиза на 3 128 210 ха през 2005 г., което представлява 59.4 % от използваната селскостопанска земя. През 1998 г. обработваемата земя преставлява 3 392 000 ха – 60%.Общата земеделска земя включва и земеделската, и необработваната земя. Необработвана земя са угари на повече от три години и през 2005 г. тя заема 461 142 ха или 8 % от цялата земеделска земя. През 2005 г. неизползваната земя (угари + необработвана земя) възлиза на 19 % от цялата земеделска земя. Това представлява една възможност за развитието на този потенциал за производство на биогорива, при условие че необходимите механизми за стимулиране бъдат заложени в законодателство.

Основни енергийни култури, използвани като суровина за производство на биоетанол са захарното цвекло, пшеницата и царевицата.

- Захарно цвекло – В България производството му е незначително – 26 367 т през 2004 г., въпреки благоприятните климатични условия. Тази ситуация не позволява да се предвиди използването му в близкото бъдеще като суровина за биоетанол, освен ако не се приложат специални мерки за стимулиране на производството му. Средният добив на захарно цвекло в България е 22,55 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 1,97 т/ха алкохол.

- Пшеницата е най-големият по размер на производството селскостопански продукт - 3 961 000 т от 1 039 678 ха земя през 2004 г. Благоприятните климатични и макроикономичски условия позволяват освен да се задоволяват нуждите на местния пазар, да се осъществява износ в размер на 667 036 т през 2004 г. Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следвана от останалите равнинни райони на Северна България.Това са и районите с най-много обработваема земя в България. Средният добив на пшеница в България е 3,09 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 0,88 т/ха алкохол.

- Царевицата се произвежда на поливни площи, тъй като е влаголюбива и топлолюбива култура. Средният добив на царевица в България е 4,47 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 0,41 т/ха алкохол. Най-крупният световен производител на царевица е САЩ – 270 млн. тона годишно. Освен за директна консумация или като, замразена сладка царевица, в хранителната индустрия от нея се произвеждат нишесте, декстрин, глюкоза, спирт и маргарин.От горепосочените статистически данни става ясно, че потенциалът за производство на пшеница и царевица позволява използването им като основни суровини за производство на биоетанол.Енергийните култури, използвани като суровина за биодизел са рапица и слънчоглед:

- Климатичните и агрометеорологични условия за производство на рапица в България също са благоприятни. Ниските температури през зимата, бързото затопляне в периода на узряване (май – юни) и липсата на традиции в производството и употребата, възпрепятстват внедряването на тази култура. Това обяснява ниското производство през 2004 г. – 22 388 т.Средният добив на рапица в България е 1,5 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 0,53 т/ха олио.

- Слънчогледът се явява втората по значение земеделска култура след пшеницата. Средният добив на слънчоглед в България е 1,48 т/ха (по данни на Министерството на земеделието и горите), което отговаря на 0,59 т/ха олио. Съдържанието на йод в биодизела, произвеждан от отглеждания в България слънчоглед надвишава предписаните в европейската норма N 14 214 стойности. Тъй като отглеждането на рапица в България крие рискове, препоръчително е за производството на биодизел да се използва слънчоглед. Поставените цели са постижими при наличния ресурс на производство, развитие на селското стопанство, промяна на пазарните условия и технологично развитие. Постигане на индикативната цел от 10% през 2015 г. изисква да бъдат установени реални стимули за отглеждането на енергийни култури, подобряване ефективността на сектор транспорт, въвеждане критерии към качеството на автомобилния парк в страната, както и други инициативи.Законодателната база за въвеждане на биогоривата в България не е добре развита и не позволява създаване на условия за развитие на производството на този тип горива.

Необходимо е разработване на законодателен акт, който да дефинира всички  термини и определения, спецификациите на чистите готови продукти, задълженията на производителите, дистрибуторите и износителите, контролът, санкциите и т.н. Такъв, обединяващ нормативен акт ще бъде Закона за ВЕИ и подзаконовите нормативни актове към него. 

По данни на дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Министерство на икономиката и енергетиката