1

Три компании производители на бяло саламурено сирене са глобени от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради немлечни мазнини в продукта, които не са изписани на етикетите. Това са „Рафтис – милк“ ЕООД, „Сирма Приста“ АД и „Чех – Йосиф Новосад“ ООД. 

Комисията смята, че така е нарушен Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК). Санкциите са 1% от нетните приходи от продажби на всяко от дружествата за предходната финансова година. Глобата за „Рафтис – милк“ е  34 470 лева, за „Сирма Приста“ АД 38 440 лева и за  „Чех – Йосиф Новосад“ ООД 331 300 лева. 

В проучването е установено, че всяко от трите дружества предлага на пазара „сирене от краве мляко“, в което има немлечни мазнини, като това не е отбелязано върху опаковката. КЗК проучва случая след сигнал от Сдружение „Българска национална асоциация Активни потребители“ през 2016 г. Комисията е поискала информация от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и получава отговор, че при направени изпитания е установено наличие на немлечни мазнини в следните продукти:

- сирене „СВА“, произведено от „Чех – Йосиф Новосад“ ООД  - съдържа само немлечна мазнина;
- „Старопланинско“ краве саламурено сирене от „Сирма Приста“ АД - съдържа смес от млечна и немлечна мазнина;
- краве сирене „Тракия“ със смес от млечна и немлечна мазнина, дистрибутирано от „Лъки 2003“ ООД, произход „Рафтис – милк“ ЕООД;
- сирене „Дъга“ от „Рафтис – милк“ ЕООД със смес от млечна и немлечна мазнина.

„Сирене“ може да се нарича само млечен продукт без немлечни мазнини, според Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Ако са вложени немлечни мазнини, имаме имитиращи продукти.

В становище до КЗК от „Рафтис – милк“ казват, че е допуснат неволно технологичен пропуск, довел до влагането на растителни мазнини в млечен продукт и компанията вече е глобена от БАБХ. Компанията декларира, че влаганите суровини в продуктите са едни и същи и са предвидени в БДС за бяло саламурено сирене: краве мляко, сухо мляко, закваска, сол, мая и адаптиви.

От „Чех – Йосиф Новосад“ посочват, че име дадено предписание да изтеглят от  търговската мрежа на партидата и това е направено. Сиренето е преетикетирано като имитиращ продукт и е реализирано в търговска мрежа.

„Сирма Приста“ не представя становище.

Разпространението на хранителен продукт от обичайния режим на българските потребители с некоректно поднесена информация за основна негова съставка най-малкото създава потенциална опасност за здравето на потребителите и представя продукта като такъв с определени качества, каквито той всъщност не притежава, смятат от КЗК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Бойчо Попов