1

Глобалното затопляне е феномен, за който се говори от повече от 60 години. Когато става въпрос за него няма как да не се спомене и първоизточника – парниковият ефект. До близкото минало основно място в състава на парниковите газове е имала водната пара – до 70%.

Индустриалната революция, обаче, не само увеличава количеството на парниковите газове, но променя и техния състав – вече сериозно място заемат въглеродният диоксид, метанът и озонът. Въглеродният диоксид е един от най-набеждаваните газове, що се отнася до глобалното затопляне и всичи произтичащи от него катаклизми. Но освен стези познати му ефекти, някои нови проучвания са хвърлили светлина и върху неподозирани до сега негови влияния.

Въглеродният диоксид намалява ключови нутриенти в посевите

Проведено е проучвне, в което посеви на ориз, пшеница, грах и други са отглеждани в контролирана атмосфера. В нея е зададена стойност на въглеродния диоксид, очаквана да се достигне на Земята след 50 години. Резултатите разкриват, че растенията при тези високи стойности на газа дават продукт с намалено количество на протеини, желязо, цинк и други.

Протеиновото съдържание в растенията по начало е ниско и не достатъчно качествено. Независимо от това за близо три четвърти от населението на Земята именно пшеницата и оризът са основен източник на протеини. Голяма част от тези хора страдат от протеинов недоимък, особено в Африка и Азия. Всяко допълнително намаление на протеина в храната е още по-рисково за тях.

Желязото също е с по-ниска усвояемост от растенията, а желязодефицитната анемия е широко разпространен проблем, и то не само в тези части на планетата. Протеиновият дефицит, както и анемията, се свързват с ниско тегло при раждане, смущения във физическото и психическото развитие, нисък имунитет, висока детска смъртност и лошо качество на живота.

източник