1

Мозъкът съдържа предимно мазнини (липиди), по-малко белтъчини (протеини) и аминокиселини, а сред циркулиращите в него вещества най-много са глюкозата и микронутриентите. Всеки от тези компоненти играе важна роля в мозъчната функция и развитие и е определящ за нивата на енергия и настроение за тялото и ума.

Изпитването на усещания като умора и апатия в следобеда или среднощен прилив на енергия и превъзбуда могат да са пряк резултат от ефекта на поетата храна върху мозъка.

От наличните в мозъка мазнини, най-известни са незаменимите мастните киселини омега-3 и омега-6. Тези мазнини са крайно необходими за органа и трябва да се приемат с храната. Консумацията на ядки, семена, мазна риба и други храни, богати на омега-3 е от изключителна важност за синтезирането и поддръжката на клетъчни мембрани в мозъка. Други мазнини обаче като полинаситените и трансмазнините, приемани продължително и в големи дози водят до уврерждания на мозъчната тъкан и функция.

Белтъчините и аминокиселините, приемани с храната, също влияят на мозъка и определят начина, по който човек се чувства и реагира. Аминокиселините са важни за изграждането на невротрансмитери – химични сигнали, пренасящи информация между невроните. Те влияят силно на настроението, съня, вниманието и теглото. Те са една от причините човек да се чувства спокоен и отпуснат след консумацията на спагети (богати на въглехидрати) или да се чувства по-възбуден и свеж след приема на месо (богато на протеини).

Различни комбинации от вещества в храната могат да стимулират мозъка към производство на норепинефрин, серотонин и допамин – молекули променящи мозъчната активност и настроението. Разнообразното хранене гарантира балансираното производство на мозъчни неврохимикали и предпазва от крайности на настроенията – мощна хиперактивност или депресия.

Мозъкът се влияе силно и от антиоксидантите от плодове и зеленчуци, те го предпазват от свободни радикали, които силно увреждат нервните тъкани и унищожават мозъчни клетки.

Макар мозъкът да е само 2% от телесната маса, той консумира около 20% от телесната енергия. Повечето от енергията идва от въглехидрати, които тялото разгражда до глюкоза (кръвна захар).

Въглехидратните храни биват 3 типа: захари, скорбяла и фибри. Повечето продукти, на чийто етикет е представено съдържанието на храните, събират и трите типа в един общ показател без пояснения. Това не е редно с оглед на факта, че отношението на всеки тип въглехидрати към общата въглехидратна маса на храната се отразява пряко на мозъка.

Храни, в които има предимно скорбяла и захари, като белия хляб, водят до бързо и силно отделяне на глюкоза в кръвта. Скоро след това обаче кръвната захар пада бързо, а с нея се понижават силно настроението, умствените способности и възможността за концентрация. От друга страна, по-богатите на фибри овес, зърнени и бобови храни водят до по-бавно, продължително отделяне на глюкоза в кръвта, което поддържа нормалната концентрация и нервна активност.

източник